Как Китай губи чара си

До не много отдавна град Йентиен в югоизточната част на Китай бе символ на огромния износен бум. Днес той е пример за това колко много Китай трябва да се тревожи за своя растеж.

Ниските заплати, лесният достъп до пазарите в чужбина и хитрите предприемачи помогнаха за това Йентиен през 90-те години да се трансформира от затънтено земеделско селце в индустриален център с близо 150 000 жители. През 1998 г. над 400 чуждестранни компании се бяха заселили тук - за потребителска електроника, играчки и часовници. Появиха се и големи лъскави хотели и голф игрища – за забавление на босовете на фабрики от Япония и Хонконг, пише в свой анализ The Wall Street Journal.

Днес в Йентиен има само 150 чуждестранни компании. Повишаващите се цени на труда, недостигът на земя и тенденцията към намаляване на търсенето от страна на Запада принуди някои компании да се откажат. Други са се преместили към по-евтини места. Броят на работниците мигранти, които някога се стекоха към Йентиен, се сви почти наполовина.

В тази несигурна ситуация политиката търси нови източници на приходи, включително рискови инвестиции в недвижими имоти. „Секторът на износа не разполага с дългосрочно бъдеще", казва Дън Дзърън, новият секретар на Комунистическата партия. За него се твърди, че има роднинска връзка с покойния Дън Сяопин, политикът, който отвори китайската икономика след години на изолация.

Проблемите в Йентиен илюстрират предизвикателствата, преди които Китай е изправен днес. Според Националното бюро по статистика икономическият растеж е паднал до 7,5% през второто тримесечие. За сравнение - през второто тримесечие на 2007 г. растежът е достигнал своя пик от цели 14,8%.

В продължение на десетилетия най-многолюдната страна в света се осланяше на една проста формула за генериране на растеж: Китай комбинираше големи количества евтина работна ръка с масивни инвестиции в нови заводи и инфраструктура, за да разгърне икономическата сила, която обаче бе пропиляна в годините при управлението на Мао Дзедун.