Китай е започнал подготовката за своя собствена шистова революция. Поднебесната империя ще се опита да повтори главоломния успех на американския добив на шистов газ в опит да се справи с почти катастрофалните нива на замърсяване и да посрещне нарастващите си енергийни нужди, пише MarketWatch.
До 2020 г. най-големият енергиен потребител в света Китай цели да добива 30 млрд. кубични метра шистов газ годишно. Сегашното ниво е 1,3 млрд. кубични метра. Това заяви в сряда Чън Уейдун, уважаван енергиен експерт и главен изследовател в China National Offshore Oil Corp. (Cnooc) по време на конференцията Международна петролна седмица.
Това би увеличило добива чрез метода хидравлично разбиване от едва 1% от целия добив на природен газ в Китай до 15% в рамките на 5 години.
„Миналата година Китай направи 200 нови кладенеца [с което те достигнаха 400] и ние ще добавим още по няколко стотин на година със сигурност. Не е проблем“, заяви той. Така той потвърди по-рано заявената правителствена цел да намали сериозната зависимост от въглища, които се използват за близо две трети от енергийното производство и допринасят за сериозното замърсяване на страната.
Призивите за промяна на енергийния микс в Китай с по-чисти горива идва на фона на борбата на Пекин с исторически високите нива на замърсяване. Въздухът в китайската столица често е видим с просто око, а предупрежденията за код „оранжево“ заради гъстия смог са почти ежедневни. През януари замърсяването достигна над 20 пъти максималния лимит, поставен от Световната здравна организация. Мнозина китайци и гости на града са принудени да носят предпазни маски. Дори има акаунт в Twitter, наречен BeijingAir, който изпраща дневни доклади за нивата на смога. В четвъртък той е „нездравословен за чувствителни групи от населението“.
„През последните 10 години нивата на рак на белите дробове в Пекин са се увеличили с 45%. Затова всеки знае, че първото предизвикателство пред енергията е устойчивото потребление“, заяви Чън. „Ние имаме „пекинската настинка“. Хората отиват в болница, но лекарствата не помагат, затова те напускат Пекин и стоят навън за няколко месеца докато се оправят. Това е пекинската настинка“.
Китай планира своя революция на шистовия газ от 2012 г., когато правителството обяви, че ще започне хидравлично разбиване на совите запаси. За тях се твърди, че са най-големите в света. Правителството целеше да започне да добива 60 до 80 млрд. кубични метра газ на година до 2020 г. Тази цел се оказа прекалено амбициозна и бе намалена на 30 млрд. кубични метра през 2014 г., тъй като условията за сондажи се оказаха по-трудни от очакваното.
„Китай има най-големия потенциал. Въпреки това едно е да имаш газа, друго нещо е видът на скалите, резервоарите, достъпът до вода. Китай има голям недостиг на вода“, заяви Джеймс Хендърсън, старши изследовател в Оксфордския институт за енергия. Фракингът използва големи количества вода в процеса на освобождаване на газа от шистовите скали.
Хендърсън също така заяви, че държавните китайски енергийни проекти нямат нужната иновация и предприемчивост, която е помогнала на американския шистов добив да промени правилата на играта на енергийния пазар. Този фактор според мнозина доведе до голяма степен за сегашния спад в цената на петрола.
„Ако започне сериозен добив на китайски шистов газ, това ще промени сериозно нещата, но е малко вероятно през следващото десетилетие“, заяви Хендерсън.
През 2014 г. Китай стана вторият най-голям производител на шистов газ. Въпреки това Пекин не цели да измести САЩ като световния номер едно, заяви Чън. Той прогнозира, че Китай ще трябва много повече да разчита на вноса през следващите пет години, тъй като ръстът на вътрешното производство не може да настигне увеличаващото се потребление.
„Миналата година вносът отговаряше за около 31% от потреблението на газ. До 2020 г. тази зависимост най-вероятно ще стигне 40%-50%“, заяви той. „Ще си набавяме доставките от Русия и също така Туркменистан. Вече имаме осигурени доставки за над 400 млрд. кубични метра за 2020 г.“.
През май миналата година Китай и Русия подписаха договор за доставка на газ през газопровод в източен Сибир. През ноември бе постигнато второ, незадължително споразумение за газопровод през западен Сибир.
15:27 | 07.09.22 г.
