Индия е готова да кръстоса шпаги в търговската война срещу САЩ

„След като САЩ ограничиха имиграционните процеси и офшорните професии, индийските власти трябва да бъдат готови да се справят с новите заплахи и към други сектори от икономиката, които могат да се превърнат в мишена за Вашингтон“, смята Радхика Рао, икономист към най-голямата южноазиатска банка DBS, информира още CNBC.

Решението на Ню Делхи да отвърне на отвърне на митата на САЩ е доста изненадващо за някои, тъй като Индия не е сред най-големите износители на стомана и алуминий в посока Вашингтон. През 2017 г. американското правителство изчисли, че само 2% от индийския износ на стомана и алуминий са насочени към страната.

Но, имайки впредвид дългогодишната история на двустранните търговски разногласия позицията на Индия не е напълно лишена от смисъл.

Ню Делхи и Вашингтон водят редица дела един срещу друг пред Световната търговска организация (СТО), като през 2003 г. Индия се оплака, че американският текстил е защитен чуждестранната конкуренция, когато става въпрос за внос към САЩ на подобни продукти.

През 2013 г. Вашингтон се противопостави на националната соларна програма на Индия, заявявайки, че страната е дискриминирана за сметка на местни индийски компании. 

Търговските въпроси продължават да бъдат конфликтна зона в отношенията между двете страни през годините, така че това, което се случва в момента, не е неразбираемо.

Счита се, че индийският премиер Моди поема по стъпките на Китай, ЕС и Канада, които обявиха контрамерки срещу Вашингтон. 

"Индийските мерки не са уникални, след като националните правителства приемат защитни стратегии на фона на натиска над търговксите отношения", казва още Радхика Рао.

Така например Пекин отговори на скорошните мита на САЩ с 25-процентен налог върху американски вносни стоки на обща стойност от 34 млрд. долара – действие, напълно реципрочно на американските мерки. Ако САЩ реагират с налагане на нови мита, много вероятно е Индия да отвърне на този ход с налози между 5% и 25% върху вноса на американски продукти за приблизително 60 млрд. долара.

В същото време ЕС въведе нови мита върху американски стоки на стойност 3 млрд. долара, сред които фъстъчено масло, портокалов сок и бърбън.

Американските власти вече обявиха, че разговарят със своите колеги от Китай, но сделка между двете страни все още няма. Междувременно САЩ и ЕС се споразумяха да преговарят относно вече установените и планирани мита.

За разлика от ситуацията между Вашингтон и Пекин, търговският конфликт между САЩ и Индия не се очаква да ескалира по подобен начин. Фактът, че Моди реши да отложи налагането на митата показва ясно, че страната очаква по-добро решение на проблема в близкото бъдеще.

Към това може да се добави и решението на американското министерство на търговията да предостави на Индия специален статут, който позволява растящия пазар автоматично освобождаване от износа на военни технологии и такива с двойна употреба. Този статут по принцип е резервиран за съюзниците на САЩ и подчертава важността на запазването на тесните приятелски връзки между двете страни.