Китайският двигател на германската икономика започва да създава проблеми

В продължение на три десетилетия нарастващото търсене на германски автомобили, машини и инженерни инструменти в Китай играе ролята на стабилен двигател за растежа на най-голямата икономика в Европа.

Но напоследък този двигател започва да се задъхва. Китайската икономика се забавя, политиката на Доналд Тръмп „Америка на първо място“ вреди на световната търговия, а китайските производствени предприятия се превръщат в съперници на германските гиганти, които ги снабдяваха доскоро.

Забавянето не помага на Германия, която преживява трудни моменти последните месеци. Икономиката ѝ се сви с 0,1% през второто тримесечие и някои анализатори очакват данните за брутния вътрешен продукт (БВП) за третото тримесечие, които ще стана ясни на 14 ноември, да покажат подобен спад - което ще постави икономиката в рецесия за първи път от 2013 г. 

Въпреки че търговията на Германия с Китай представлява само малка част от най-силната европейска икономика с БВП в размер на 3,4 трлн. евро (3,8 трлн. долара), тя е един от малкото компоненти, на които Берлин може да разчита относно растежа.

Сега, когато растежът на китайското търсене на стоки с надпис „Произведено в Германия“ се забавя или дори се свива на моменти, някога изгодният износен пазар се оказва по-слабо стимулиращ на фона на икономическата стагнация.

„Китай е нашият най-важен търговски партньор, но бъдещата тенденция е трудно предвидима“, споделя Аксел Матерн, старши мениджър в пристанището на Хамбург, където вече се наблюдават признаци на забавянето в Китай, породено от търговската война между Пекин и Вашингтон, която действа като спирачка на международната търговия.

Охлаждането на търговския растеж между Германия и Китай отново породи съмнения дали годините на все по-тесни икономически връзки с най-голямата азиатска икономика са помогнали реално на Германия.

Забавяне на растежа

Когато Берлинската стена падна през 1989 г., китайско-германската търговия все още се намираше в зародиш. В периода на глобализация на Китай, делът на азиатската страна в германския износ нарасна от 0,6% през 1990 г. до 7,1% през миналата година. През 2016 г. Китай успя да изпревари САЩ, превръщайки се в най-големият търговски партньор на европейската страна, позиция, която Пекин запазва и днес.

През годините отношенията с Китай помогнаха на Германия да се отърси от репутацията си през 90-те години на „болния човек на Европа“ и да се възстанови от глобалната финансова криза много по-бързо от другите страни.

Автомобилните производители BMW и Volkswagen, индустриални гиганти като Siemens, както и по-малките компании, които формират гръбнака на германската икономика, успяха да се възползват от заздравяването на търговските връзки с Китай.

След подхода на своя предшественик Герхард Шрьодер от началото на века, канцлерът Ангела Меркел загърби притесненията си относно репутацията на Китай в областта на правата на човека и интелектуалната собственост, за да осигури широко отворените врати на Китай за германския бизнес. През септември Меркел осъществи своето 13-о пътуване до Китай за 14 години.

След финансовата криза през 2008-09 г. германският износ за Китай нараства всяка година с изключение на 2015 г. - и за последно спадна преди това през 1997 г. - достигайки рекордните 93 млрд. евро през 2018 г. Но дори преди възпламеняването на търговския спор на Доналд Тръмп с Китай растежът започна да намалява - от 13,3% през 2017 г. до 8% през 2018 г. и до 2,7% през първите девет месеца на 2019 г., според германските данни.

В същото време китайските митнически данни показват, че вносът от Германия е спаднал с 3,6% през август спрямо същия месец на миналата година, и с 9,2% през септември. Кумулативно китайските данни показват, че вносът от Германия се е свил с 2% през първите девет месеца на 2019 г.