Най-големият пенсионен фонд в света отчете най-слабото си тримесечие от 2008 г.

Доскоро Масатака Миязоно беше един от сивите кардинали зад кулисите. Години наред той контролираше богатството на Norinchukin, японската специализирана банка за земеделие и горско стопанство, която е един от най-големите инвеститори в света. От април той е президент на най-големия пенсионен фонд в света: правителствения пенсионен инвестиционен фонд на Япония (GPIF).

В първата си публична проява обаче той трябваше да предаде лоши новини на нацията миналия петък. През изминалата фискална година пенсионният фонд е загубил 5,2 процента от стойността си - това съответства на 8,2 трилиона йени (67,6 милиарда евро).

Причината е сривът, причинен от коронавируса на фондовите борси през последното тримесечие на японската финансова година. В резултат активите на фонда спаднаха със 17,7 трилиона йени (146 милиарда евро), почти единадесет процента, до 150,6 трилиона йена (1,2 трилиона евро). Това е най-лошото тримесечие от 2008 г. насам по отношение на загубата на стойност, изчислява Bloomberg.

Това поставя Миязоно и неговия нов главен инвестиционен директор Айджи Уеда, бивш мениджър на Goldman Sachs, под натиск още в началото на мандата им. Те наследяват фонд, който се промени от консервативен японски спестител в световен инвеститор, който поема рискове през последните пет години - и по този начин е по-изложен от всякога на капризите на световните финансови пазари.

За Йеспер Кол, консултант в инвестиционния фонд Wisdom Tree, GPIF е изправен пред смяна на епохата. Предшественикът на Уеда Хиромичи Мизуно, който премина в борда на Tesla, реформира фундаментално фонда. Сега Кол смята Уеда за „безспорния господар на усъвършенстването“. Следователно не би се учудил, ако фондът генерира висока доходност за японските пенсионери в бъдеще.

Дори след скорошния срив GPIF увеличава депозитите средно с 2,6 процента годишно от 2001 г. насам. И това въпреки факта, че преди това фондът инвестираше спестяванията на японските пенсионери предимно в държавния дълг на Япония и в по-малка степен в акции. Въпреки това, за да посрещне нарастващите пенсионни задължения със свиващо се като брой население и десетилетия на политика на нулеви лихви в Япония, правителството нареди на GPIF да дебне за по-висока възвръщаемост.

Това води до глобална експанзия. В наскоро публикуваната нова инвестиционна стратегия фондът намали целевия дял на японските облигации от 35 на 25 процента и в същото време увеличи дела на чуждестранните облигации с десет на сто до 25 процента. Тъй като се предполага, че вътрешните и чуждестранните акции също представляват 25 процента от микса от ценни книжа, половината от японските депозити ще бъдат инвестирани в чужбина.

Бизнес вестникът Nikkei посочи пред своите читатели във водеща статия в сряда клопките на това нарастващо желание за поемане на рискове: „Въпреки това увеличаването на дела на акциите до 50 процента увеличи колебанията в печалбата и загубата“. Освен това делът на чуждестранните облигации бе увеличен от текущата финансова година. „Ако чуждестранните инвестиции се увеличат, рискът от колебания при валутния курс се увеличава също", предупреждава изданието.

Ето защо водещата статия призовава за засилване на ръководството на GPIF и ограничаване на политическото влияние. „Само когато средствата се управляват прозрачно с чистата цел за постоянно увеличаване на богатството на хората, може да бъде постигнато одобрението и доверието на населението“, пише в анализа.

Ситуацията се разглежда по-спокойно сред финансовите експерти. Хиронари Нозаки, професор от Токийския университет, посочва, че винаги има възходи и падения в дългосрочните инвестиции поради макроикономически събития. Със сигурност не е грешно да се отчитат загуби, но моля, без да се намесва политиката, казва той.

В случая значение има и фактът, че цените на акциите се възстановиха силно от края на март, коментира Тошихиро Нагахама, главен икономист в Научноизследователския институт на застрахователната компания Dai-Ichi Life. „Между април и юли ще видим значителни печалби от инвестициите“.

Ръководството на GPIF дори може да твърди, че новият инвестиционен микс е смекчил загубите. Още преди да бъдат публикувани новите цели, фондът увеличи инвестициите в чуждестранни облигации с четири процентни пункта до 22,2 процента. И те бяха единственият от четирите основни класа активи на фонда, чиято стойност нарасна с 3,6 процента. Стойността на японските и чуждестранните акции спадна съответно с десет и 13 процента, а на японските облигации - с 0,4 процента.

Пандемията обаче влоши ситуацията в средносрочен план. GPIF извърши два сценария при стрес тестове: В сценарий като при спукването на IT балона, активите ще отчетат тенденция за свиване до 2024 г. и да се върнат към растеж едва през 2025 година. Намаление като през глобалната финансова криза от 2008 г. ще бъде по-задълбочено в началото, но растежът ще бъде възвърнат още през 2024 година.

За да подобри приходите и света като цяло в бъдеще, GPIF също така иска да приведе инвестициите си в съответствие с критериите на ESG, т.е. екологични и социални цели и добро корпоративно управление. Фондът също така увеличава инвестициите си в „алтернативни активи“ като инфраструктурни проекти. Според Ясуши Андо, основателят на японския инвеститор New Horizon Capital, в това отношение GPIF „остава далеч зад пенсионните фондове на други страни“. През изминалата година фондът удвои инвестициите си в алтернативни активи до 9,4 трилиона йени (77,5 милиарда евро).