Опитът на Япония показва каква грешка е покупката на акции от държавата

Предвид фиксацията на президента на САЩ Доналд Тръмп върху фондовата борса беше неизбежно бурните колебания на цените на акциите да тласнат администрацията му към щури идеи за подкрепа на пазара. И ето ни сега, затрупани от предложения правителството да купува акции, пише Wall Street Journal в редакционен коментар.

Някои от приятелите ни отдясно смятат, че сега е време за изключителна креативност. Те сочат, че купуването на акции от правителството би могло да бъде стимул от страна на предлагането (чрез поставяне на дъно под пазара и намаляване цената на капитала за бизнеса) или може да проправи пътя за отделни сметки за социално осигуряване. Мотивацията е добра, но резултатът не би бил такъв. Япония прави това от години, като политиката е катастрофа, а и в Америка няма да е нещо по-добро.

Японският държавен пенсионен инвестиционен фонд (GPIF), най-големият пенсионен фонд в света с 1,5 трилиона долара под управление, поддържа няколко държавни пенсионни схеми. Той бе създаден през 2001 г. за да диверсифицира пенсионните вложения встрани от японските държавни облигации и постоянно разширяваше мандата си, така че сега притежава големи количества местни и чужди акции.

По-късно в това се включи и Японската централна банка. Неефективността на количественото облекчаване, насочено към покупки на държавни облигации, подтикна ЯЦБ да започне да купува борсово търгувани фондове (ETF-и) от 2010 г.

Сега тези две гигантски институции притежават значителни дялове в почти всички листнати японски компании: Анализ на Nikkei от 2016 г. установи, че те са сред най-големите 10% от акционерите за 96% от регистрираните за търговия фирми, пряко или чрез собственост на ETF-и, които държат акциите. Комбинираните им дялове надхвърлят 10% за компании като Honda и Fast Retailing (компанията майка на Uniqlo).

Първоначалната цел беше да се увеличи възвръщаемостта и дългосрочната жизнеспособност на държавната пенсионна система. С течение на времето това се превърна в опит за поставяне на дъно под цените на акциите по време на икономически стрес. Японската версия на американския аргумент за стимула от страната на предлагането беше, че държавните акционери могат да изискват по-добро корпоративно управление и по-висока икономическа производителност.

Де да беше вярно. Основната последица от държавното изкупуване на акции бе превръщането на пазара на акции в почти безполезен като място за оценка на компаниите и икономиката.