Глобалната Британия - компромис между реално постижимото и наличните ресурси

Три месеца след края на преходния период след Брекзит правителството на Борис Джонсън най-накрая изпълва със съдържание своята визия за „Глобална Великобритания“. На повече от 100 страници за сигурността, отбраната, развитието и външната политика тя си поставя за цел Обединеното кралство да бъде „държава, която решава проблеми и споделя бреме с глобална перспектива“. Но все пак има нещо джонсъново (в стил ето ви тортата, изяще я) в това представяне на Великобритания като джобна суперсила, пише Financial Times в редакционен коментар.

Има доста за похвала при определянето на предизвикателствата, пред които е изправено Обединеното кралство, и неговите цели. Ангажиментът за изграждане на технологична устойчивост и научна политика, главно в противодействие на надигащия се Китай, е добре дошъл. Както и признанието, след пандемията, че заплахите за сигурността могат да приемат непредвидени форми.

Прегледът правилно балансира между максималното възползване от меката сила на Великобритания - впрягане на нейната креативност в изкуството и науката - и укрепването на твърдата сила чрез финансиране на оръжия от „следващо поколение“, макар че премахването на ограниченията върху ядрените бойни глави повдига вежди. Обещанието да се отменят съкращенията на чуждестранната помощ - един от най-ефективните британски инструменти за мека сила - след като финансовите обстоятелства позволят, е нещо, към което Джонсън трябва да се придържа.

Признанието, че Русия е най-актуалната заплаха за сигурността на Обединеното кралство отразява мрачните реалности, въпреки че езикът относно Китай е двусмислен. Уклонът към Индо-Тихоокеанския регион е логичен, дори ако това основно е прикритие за достъп до пазари.

Има обаче несъответствие между мащаба на амбициите и наличните ресурси и възможности. Визията затвърждава грешното предположение, датиращо от десетилетия, че Обединеното кралство може да поддържа военна способност с „пълен спектър“ - от войски до експедиционни сили и разширен ядрен възпиращ фактор. Резултатът ще е ресурсите да продължат да се разпределят твърде „тънко”.

По-реалистично би било да се приеме ролята на Обединеното кралство като значителна европейска сила с глобални интереси. Отвъд предизвикателството от Пекин, повечето заплахи, пред които е изправена Великобритания - Русия, ислямски или крайнодесен тероризъм, неконтролираната миграция, кибератаките от Иран или Северна Корея - са споделени с европейските съседи. Отправната точка трябва да бъде Великобритания да е солиден европейски стълб на НАТО.

Официални представители на САЩ намекнаха, че ще приветстват Великобритания, която се фокусира върху северния Атлантик, континентална Европа и Средиземно море, позволявайки на Америка да концентрира повече от собствения си капацитет в Азия. Планираното разполагане на новия самолетоносач-флагман на Кралския флот в Източна Азия може да е шанс да се сигнализира решимост спрямо Китай и да се циментират съюзите чрез съвместни учения с Япония и други. Но с наети американски самолети на палубата, това рискува да бъде и символ на себенадценяване.

„Индо-Тихоокеанският уклон“ също така прикрива значителна дупка в основата на документа – липсата на визия за сътрудничество с най-важния партньор за сигурността на Великобритания: Европа, и по-специално ЕС. Брекзит отваря възможности за независими политика и действия, но не трябва да означава антагонизиране или заобикаляне на ЕС. Вместо това правителството на Джонсън изглежда склонно на биткаджийски търговски отношения с Брюксел; прегледът дойде само 24 часа след като ЕС започна съдебни действия срещу Обединеното кралство във връзка с прилагането на протокола за Северна Ирландия. Въпреки че има смисъл от тясно сътрудничество в „E3“ с Германия и Франция, това трябва да бъде начин за засилване на влиянието на Обединеното кралство в ЕС, а не ангажиране директно със столици с цел заобиколяне институциите на ЕС.

Въпреки всичките си положителни страни прегледът показва едно правителство, нежелаещо да признае, че не може да има всичко - както при преговорите за Брекзит и голяма част от пандемичната реакция. Изграждането на „Глобална Великобритания“ ще изисква трудни компромиси между това, което може реално да се постигне и наличните ресурси.