Агонията на изоставените в Афганистан

А някои западняци, както политици, така и журналисти, сякаш се бяха сгговорили да подкрепят и засилят предупрежденията на Симонян и Никифорова. „Наистина ли е наша отговорност да приемем тук хиляди потенциални носители на различни инфекции от Афганистан?“, пита Лора Инграм, водеща на Fox News. 

"През всичките дни, когато чуваме това, „ние им им обещавахме." Кой обещаваше? Вие ли обещахте това?", написа в Twitter от своя страна Армин Лашет, непопулярен кандидат за канцлер на Германия, и добавя: „Макар че може да се наложи някои афганистанци да получат убежище в САЩ и Западна Европа, грешките, свързани с войната в Сирия, не могат да се повторят. 2015 г. не трябва да се повтори. "Така той намеква за потока от бежанци от Сирия, които през 2015 г. се озоваха най-вече в Германия.

Wir müssen noch in dieser Woche eine erste gemeinsame europäische und transatlantische Antwort geben. Die Fehler im Umgang mit dem syrischen Bürgerkrieg dürfen nicht noch einmal gemacht werden. 2015 soll sich nicht wiederholen. 3/6

— Armin Laschet (@ArminLaschet) August 15, 2021

Кая Калас, премиер на твърдия американски съюзник Естония, която също участва в коалицията на НАТО в Афганистан, обяви, че страната ѝ ще приеме - чакай, да не паднеш - до 10 бежанци от Афганистан.

През 2015 г. Меркел, дъщерята на пастор, не можеше просто да гледа страданията на бежанците и да не направи нищо. И ги пусна в страната. През 2021 г. западните лидери вече не изглеждат много възприемчиви към подобни идеи. САЩ, Германия, Холандия и други западни страни казват, че ще бъдат избирателни по отношение на бежанците, които решат да приемат. И те искат доказателство, че потенциалните имигранти наистина са направили нещо значимо за тях в Афганистан. 

Обещанието на Съединените щати към техните афганистански съюзници, отразено в приетата с ужасни бюрократични забавяния Специална визова програма за имигранти и изявлението на Джо Байдън от юли - „Ако изберете САЩ, има дом за всеки от вас и ние ще бъдем до вас, точно както бяхте до нас в Афганистан ”, е с много ограничен характер. Това се отнася само за тези, които са работили директно за САЩ и могат да го докажат. Същата ситуация е и с обещанията на американските западни съюзници. Например Британският съвет в Афганистан призна, че на някои от настоящите и бившите му служители е отказана британска виза дори като част от програмата за подпомагане и разселване на бежанци в Афганистан.

Всички афганистанци, които се задоволяваха с квазизападните свободи по време на окупацията на НАТО, сега имат всички основания да се страхуват. Бивш афганистански военен преводач е изложен на по-голям риск от бившия журналист, а последният трябва да се тревожи повече за бъдещето си, отколкото бивша студентка, който не е носела хиджаб и е била с червило. И все пак всички те имат достатъчно причини да искат да напуснат страната. Само че само на малка част от тях неохотно ще им бъде предоставено ново убежище някъде на Запад.

Всички те са били „агенти на промяната“ в страна, която посмъртно не иска промяна, както се вижда от победата на талибаните. Всички тези преводачи, журналисти, студентки, носещи червило - всички те бяха част от ново, по -отворено общество в Афганистан, което още можеше да го има. В Афганистан човек не трябваше да бъде „чуждестранен агент“, за да бъде „агент на промяната“. Да, наистина западните пари - независимо дали под формата на безвъзмездни средства или някакъв вид инвестиция - финансираха промени към по-голяма откритост, толерантност и политическа, както и икономическа конкуренция. Но като човек, който някога се е борил за подобни промени в моята родина, в Русия, мога да свидетелствам под клетва, че парите означават много по-малко от знания, правила и общоприета световна практика. които изучавахме и се опитвахме да следваме. И много по-важно от това беше чувството, че колкото повече е позволено в страната, толкова повече ще стане достъпно и че един отворен свят ще бъде по-добър от свят, затворен в твърди граници, и че свободата като цяло е много по -добра от не-свобода.