Рубини: Вливането на ликвидност е „необходимо зло“

Нежеланието на Европейската централна банка (ЕЦБ) да разгледа възможността за допълнително вливане на ликвидност изостря проблемите пред еврозоната, а германската критика за политиката на Федералния резерв е незаслужена, заявява икономистът Нуриел Рубини в интервю за CNBC.

„В ситуация на значителна фискална стабилизация, ЕЦБ би трябвало да влее повече ликвидност във финансовата система чрез покупка на повече облигации“, казва той. Според него ЕЦБ не е направила достатъчно, за да ограничи разширяването на спредовете в доходността на облигациите.

Наскоро германският финансов министър Волфганг Шойбле остро разкритикува политиката на щатската централна банка да предприеме ново вливане на ликвидност в американската икономика.

„Мисля, че германците не са прави“, казва Рубини. „Имайки предвид слабия растеж и ниската (и забавяща се) инфлация в САЩ, действията на Фед бяха нужни.“

„Това бе необходимо зло с оглед на опасността от дефлация. Ако не го бяхме направили, рискът от нова рецесия би се увеличил“, посочва икономистът.

Според Рубини обаче реалният икономически ефект от това вливане на ликвидност ще е скромен, тъй като пазарите до голяма степен вече го бяха калкулирали.

„Много от критиките за тази политика са незаслужени. Ако трябва да се критикува някой, това е по-скоро ЕЦБ за това, че не предприема подобни действия“, смята икономистът.

Според него наскоро предприетите стъпки от Фед няма да са последните. „По мое мнение ще има трето, четвърто, а дори и пето вливане на ликвидност, защото растежът ще остане под потенциалния, а инфлацията – ниска“, казва Рубини.

Той е критично настроен към мерките за ограничаване на разходите, предприети от британското и други европейски правителства, посочвайки, че фискална консолидация само би забавила растежа.

Вместо това правителствата, включително и американското, трябва да се ангажират с план за намаляване на разходите и повишаване на данъците, който да бъде въведен постепенно през следващите няколко години, „така че хората да видят светлината в тунела“, обяснява Рубини.

Докато Германия може да устои на силното евро, понеже е много конкурентоспособна, периферните страни се нуждаят от обезценяване на общата валута, казва той.

„В крайна сметка дори Германия ще бъде засегната. Засега тя се справя добре, но ако икономиките на периферните страни се свият, това ще се случи и с германската. Никоя страна от еврозоната не е остров.“

Ако Испания падне в дълговата пропаст през следващите 12 месеца, това би било голям проблем за еврозоната, смята Рубини.

„Размерът на испанските БВП и дълг (частен и публичен) е толкова голям, че ресурсите на официални институции като МВФ може да не бъдат достатъчни, ако страната изгуби способността си да се финансира от пазарите.“

„Испания е много по-важна и в системен план за региона, а видяхме, че дори малка страна като Гърция може да причини проблеми отвъд своите граници“, добавя Рубини.