Стиглиц: Вливането на ликвидност няма да проработи

Политиката на Федералния резерв за вливане на ликвидност няма да помогне на американската икономика, казва икономистът Джоузеф Стиглиц, цитиран от CNBC.

Вместо това съществува риск със своите действия Фед да предизвика валутни и търговски войни, които ще изолират страната и ще навредят на световната икономика, допълва той.

Икономистът, който спечели Нобелова награда за икономика през 2001 г. казва, че вместо едностранни действия, на света му е нужен „пакт за растеж“, целящ да насърчи глобалната икономическа експанзия. Това е нещо, което Стиглиц се надява, че лидерите на страните от Г-20 ще се опитат да постигнат на срещата, която започна днес в Сеул.

Той обаче смята, че подобен резултат е малко вероятен, защото през по-голямата част от времето, страните от Г-20 вероятно ще обсъждат страничните ефекти от действията на Фед.

„Отнасям се с изключително недоверие към идеята за вливане на ликвидност“, казва той. „Единственият ефект от вливането на ликвидност, който вероятно ще сработи, е понижаването на курса на долара“.

Въпреки че по-слабият долар може да стимулира американския износ и да предотврати дефлацията, растежът, постигнат по този начин, ще е за сметка на други страни. Те може също да се почувстват принудени да отговорят като понижат собствените си валути или като поставят търговски бариери пред американските стоки.

„Конкурентната девалвация е форма на растеж за сметка на останалите“, казва той. „Това е възможно да доведе до още проблеми в световната икономика“.

Краен критик на прокараните от администрациите на Джордж Буш и Барак Обама спасителните пакети за финансовия сектор и индустрията, Стиглиц казва, че е напълно рационално, Федералният резерв да прави това, което е по силите му, за да стимулира американската икономика след спукването на балона в сектора на недвижимите имоти - „особено след като Фед е виновен за проблема“.

След спукването на дотком балона, ниските лихвени проценти, имащи за цел да облекчат рецесията, доведоха до балона в сектора на недвижимите имоти. Днес ниските лихвени проценти със сигурност ще предизвикат друг балон, предупреждава той.

„Не съм сигурен къде или в какво, но вероятно това ще се случи на развиващите се пазари и няма да донесе нищо хубаво на световната икономика“, казва той. „Съществува реален риск, че това ще свърши зле, както свършиха зле и предишните два балона“.

Единствено глобалното сътрудничество и нов стандарт за глобална валута, който да не е зависим от американския долар, ще помогнат на света да се измъкне от порочния цикъл на подеми и сривове, казва Стиглиц.

Вместо да бъдат предлагани на кредит или инвестирани в местните икономики, парите за икономически стимули в западния свят се превръщат в „лавина от горещ капитал“, връхлитаща развиващите се пазари, особено в Азия, където растежът е най-висок.

Стиглиц препоръчва правителствата да въведат регулации, които да насърчават дългосрочните инвестиции, за сметка на нахлуването на краткосрочни капиталови потоци. Това е нещо, което Китай прави доста успешно, докато Индия е прекалено отворена за идващите отвън капиталови потоци.

Освен ако САЩ не реформират финансовата си система и не принудят големите банки да започнат отново да финансират малкия и среден бизнес, икономиката на страната ще претърпи сътресение. Стиглиц също така вярва, че САЩ трябва да вложат още средства за стимулиране на икономиката. Това ще бъде скъпо, признава той, но тези средства ще се изплатят напълно от по-високите данъчни приходи.

За момента Западният свят е попаднал във водовъртеж от намаляващо потребление и приходи, от който ще е трудно да се измъкне. „Страхувам се, че САЩ и Европа вървят към нещо, което може да се нарече „японска болест“ - продължителен период на бавен икономически растеж“, казва той.

САЩ все пак ще има малко по-висок растеж от Япония, но това е само защото японската икономика имаше нулев ръст на работната сила по време на „изгубеното десетилетие“ през 90-те години, докато пазарът на труда в САЩ нараства с 1% на година, казва Стиглиц.

Американската икономика е в по-лошо състояние от японската от началото на 90-те години поради високата безработица. Най-високата безработица в Япония е достигала 5%, докато в САЩ безработицата в момента е 9,6%.