Какво стои зад бума при нискокачествените облигации в САЩ

Най-ниската доходност отбелязвана някога на пазара на junk bonds е функция от няколко фактора.

Първо, тези ценни книжа отразяват ниските лихвени проценти след кризата, като оценяването им става посредством референтната стойност на съкровищните облигации. Инвеститорите получават по-висок лихвен процент за junk bonds – наричан още „спред“ между цената им и тази на правителствените облигации – защото рискът от неплатежоспособност е значителен. И след като лихвите по съкровищните облигации сега са ниски (10-годишна облигация плаща нищожните 1,8%), компаниите не трябва да плащат толкова много по собствените си облигации.

С увеличеното търсене на junk bonds доходността им също пада, защото тя се движи обратнопропорционално на цената им. Възвръщаемостта на една облигация пък е съставена от лихвения й процент и покачването в цената.

Също така корпоративните длъжници изглеждат по-малко рискови. А докато икономиката се възстановява, макар и не с еднакъв темп навсякъде, процентът на неплатежоспособност падна и се очаква да се задържи нисък. От друга страна, процентът на емитентите на високодоходни облигации, които не можаха да изплатят дълговете си през миналата година, възлиза на 2,8%. Това е доста под историческата норма от 4,5%, показват данни на Standard&Poor's.

Модерният пазар на junk bonds беше основан по време на безразсъдната лудост с дълговете през 80-те години на миналия век. Майкъл Милкин, финансист към инвестиционната банка Drexel Burnham Lambert, започна емитирането на високорискови, високодоходни облигации, за да плати за враждебните придобивания. През 1990 г. пазарът колабира, когато Drexel обяви банкрут и Милкин беше признат виновен за измама с ценни книжа.

Днес нещата изглеждат много по-различни. Компаниите, които пускат junk bonds, почти не използват приходите от емисията, за да извършат поглъщания на други компании или за да инвестират в нов бизнес. Вместо това те се възползват от рекордно ниските лихвени проценти, за да заздравят балансите си, заменяйки по-скъпия дълг с по-евтини пари. Чрез намаляването на разходите по заеманията, тези компании понижават риска си от изпадане в неплатежоспособност.

„Това е много гостоприемна среда за емитентите. Ако искате да се справите с някой проблем, можете“, каза Хауърд Маркс, председателят на Oaktree Capital Management.

От началото на финансовата криза компаниите са емитирали рекордни количества дълг. Според Thomson Reuters продадените 184 млрд. долара публични емисии тази година ще доведат пазара до темпа от 2010 г. Тогава бяха пуснати рекордните 264 млрд. долара високодоходни облигации. Само през август тази година са сключени сделки на стойност 25 млрд. долара.