Как централните банкери на Фед тълкуват бъдещите насоки на Йелън?

Президентът на Федералния резерв в Далас Ричард Фишер, който критикува ултра-гъвкавата парична политика на централната банка, постави под съмнение основите на сегашния подход на Фед. Става дума за насоките, които централните банкери разгласяват предварително, за да могат пазарите да добият по-добра представа за това кога ще бъдат повишени лихвените проценти, пише CNBC.

Този подход, известен като бъдещи насоки, бе преобразен в сряда, когато Джанет Йелън проведе първото си заседание като председател на Фед. Toгава банкерите взеха решение, че ще следят по-широк кръг от индикатори  преди да определят кога и с колко да вдигнат лихвите.

Президентът на Фед в Далас Ричард Фишер постави под въпрос дори корените на самия подход, чрез който Йелън уверява, че ще задържи разходите по заемите ниски за продължителен период и че ще стимулира икономиката.

Фишър е член на Комитета по паричнатa политика на Фед от тази година и е един от противниците на водената от банката политика. Той иска Фед да прекрати покупките на облигации възможно най-скоро.

Същевременно президентът на Фед в Сейнт Луис Джеймс Булард каза, че бележките на Йелън за шестте месеца са били в унисон с очакванията на частния сектор. На заседанието в сряда Джанет Йелън намекна, че покачването на лихвените проценти ще започне около шест месеца след края на количествените улеснения.

Според президента на Фед в Сан Франциско Джон Уилямс централната банка трябва да използва други инструменти, различни от лихвените проценти, за да се справи с потенциалните рискове за финансовата стабилност или от възникване на балони при някои активи.

„Паричната политика трябва да бъде по-малко приспособима, когато изчислените рискови премии на пазара на облигации са необичайно ниски“, заяви членът на Фед Джереми Щайн, цитиран от MarketWatch. Той използва пример от пролетта на 2013 г., когато доходността по 10-годишните облигации бе около 1,6%, а срочните премии варираха около отрицателните 80 базисни пункта.

Като управител на Фед Щайн може да гласува на всяка среща на централните банкери. Той бе един от първите, сигнализирал за опасностите пред финансовата стабилност.