Клубът на милиардерите пред президентските избори в САЩ

Това се бе случвало и преди. През миналия октомври Бил Акман назова Майкъл Блумбърг „идеалния кандидат за Белия дом“. Сега той продължава със суперлативите в гост статия за Financial Times.

Тезата му е ясна - „Америка гори“. А най-добрият пожарникар според него би бил Майкъл Блумбърг, основател на едноименния концерн. Акман описва с неприкрито възхищение как изключително богатият предприемач е изтеглил напред Ню Йорк, след като през 2002 г. стана кмет на града.

„Градът гореше – буквално“, пише Акман. „Нашата икономика се срина и публичните финанси бяха разрушени". Блумбърг създаде през следващите години десетки хиляди работни места, трансформира милиардния дефицит на града в излишък и направи Ню Йорк един от най-безопасните градове в света, продължава хвалбите си Акман.

Рядко се случва управител на хедж фонд да се намеси с подобни хвалебствия в политиката. По принцип Акман предпочита да се намесва във вътрешните работи на компаниите, с предпочитание във фармацевтичната индустрия, което понякога му носи печалба от милиарди долари. Миналата година със сигурност не бе толкова добра, а неговият хедж фонд в крайна сметка бе на загуба.

Акман не бърка с похвалите си. Блумбърг не бе обичан от всички нюйоркчани, а и не всички достойнства, които се приписват на него, е постигнал сам. Но който има разумен поглед над нещата, го уважава за свършеното. И ако алтернативата за Белия дом са хора като Тед Круз или Доналд Тръмп, то изборът няма да е труден.

Акман пише, че при неясен изход от изборите Конгресът може да избере президента сред тримата кандидати с най-много гласове, а той счита, че би предпочел винаги Блумбърг пред алтернативите Круз, Тръмп, Клинтън или Сандърс.

Този ход е необичаен. На първо място Блумбърг все още не е решил дали иска да се състезава като независим кандидат. Той очевидно изчаква да види кои кандидати ще имат предимство в двете основни партии. И дали ще получи още похвали от някъде. 

Въпросът е дали Акман прави услуга на Блумбърг с изказването си. В случая един милиардер се застъпва за друг милиардер, а милиардерите принципно не са сред любимците на средностатическия американец. Ако Доналд Тръмп описва по време на своите митинги хедж фонд мениджърите като хора, които само размахват хартийки, а след това натрупват цели планини с пари, то той може да разчита на прием и сред хора, които принципно иначе не го понасят.

Ходът на Акман хвърля светлина върху политическата ситуация в САЩ, от гледна точка на корпоративния свят. Традиционно, човек би помислил, че банкерите и другите корпорации се чувстват по-близо до консерваторите, тоест до представителите на Републиканската партия. Но кандидатите, които водят в тази партия, биха могли да отвратят всеки предприемач.

Тръмп обещава малко или повече да предпази страната от външно влияние, от външна търговия, също така и от имигрантите. Круз иска да въведе златния стандарт и принадлежи към редиците на онези републиканци, които искат да подчинят Фед на политиката във Вашингтон.

От другата страна на политическия спектър обаче ситуацията също не е розова. Бърни Сандърс води кампания специално срещу Wall Street и особено срещу Goldman Sachs. Хилъри Клинтън се чувства принудена да агитират и срещу големите банки. За нея обаче  банкерите вероятно се надяват, че не го мисли сериозно, в крайна сметка тя с удоволствие прибира парите на Wall Street.

Начинанието на Акман, независимо дали е полезно или не, е също така интересно, защото бизнес общността в САЩ засега е изключително сдържана. Понякога може би твърде предпазлива. Ако кандидатите надминават себе си в говоренето за това как искат да противодействат на имигрантите, може би било подходящо, ако компаниите, които са зависими от тези хора, наистина отварят устите си, вместо да подкрепят необещаващи кандидати като Джеб Буш - който иначе има много разумни възгледи по икономическите въпроси.

Иначе главният изпълнителен директор на Goldman Sachs Лойд Бланкфайн бе принуден публично да се защити, след като Сандърс го атакува публично. Но защо предприемачите не заявят силно и ясно какво мислят за постоянните атаки на републиканците срещу Фед? Наистина ли някой иска Фед да попадне още по-силно под влиянието на една политика, която се занимава главно със себе си?

От тази гледна точка Акман постъпи правилно, може би дори и за подходящия кандидат. Но по-добре би било и други предприемачи понякога да изказват своите предпочитания - особено тези, чиито бизнеси се радват на по-голямо доверие в обществото и са по-разбираеми за избирателите, пише в свой анализ германският Handelsblatt.