Напредък на САЩ в борбата с климатичните промени има - със или без Тръмп

Жалкото и погрешно преразглеждане на екологичните защити от американския президент Доналд Тръмп доведе до мрачно и широко разпространено убеждение, че САЩ вече нямат да изпълняват ангажиментите си по Парижкото споразумение за климатичните промени. Има обаче и добра новина: това не е вярно, коментира за New York Times Майкъл Блумбърг.

Без значение какви препятствия издигат Белият дом и Конгресът, САЩ могат – и съм убеден, че ще го направят – да изпълнят ангажиментите си, поети в Париж през 2015 г. за намаляване на парниковите емисии, които затоплят планетата. Но причината защо това е така и коригирането на това възприятие са изключително важни.

Тези, които вярват, че администрацията на Тръмп ще сложи край на американското лидерство в борбата с климатичните промени, правят същата грешка като тези, които вярват, че то ще върне миньорите обратно на работа. А тази грешка лежи в надценяването на способността на Вашингтон да влияе на енергийните пазари и подценяването на ролята, която самите градове, щати, бизнеси и потребители играят в намаляването на емисиите.

Макар че малко хора го осъзнават, над 250 въглищни електроцентрали – почти половината в САЩ – са обявявали през последните години, че ще спрат работа или ще преминат към по-чисти горива. Не Вашингтон спира тези централи - планът на Обама "План за чиста енергия" (Clean Power Plan) все още не е влязъл в сила.

Те затварят, защото потребителите искат енергия от източници, които не тровят въздуха и водата, и защото енергийните компании предоставят по-чисти и по-евтини алтернативи. Когато затварянето на две въглищни централи бе обявено миналата седмица в Южно Охайо, компанията обясни, че те вече не са „икономически жизнеспособни“. Това важи все повече за цялата индустрия.

Седмица преди президентът Тръмп да подпише изпълнителната заповед за преразглеждане на голяма част от мерките в плана, Moody’s Investor Service представи доклад, който заключава, че вятърната енергия може да замени до две трети от електроенергията, генерирана от въглища, в 15 щата от Средния Запад. Причината? Средните разходи на вятърната енергия са спаднали до 20 долара на мегават спрямо над 30 долара на мегават за електричество от много въглищни електроцентрали в региона. Защо потребителите ще плащат за източник на енергия, който може да ги убие, продължава Блумбърг?

Към 2010 г. атмосферното замърсяване от въглища е убивало по 13 хил. американци годишно, сочи неправителствената екологична група Clean Air Task Force. Днес, броят им е 7500. Когато политиците говорят за „войната срещу въглищата“, те никога не споменават спасените животи.

Администрацията на Тръмп реално не може да направи нищо, за да спре развитите технологии и предпочитанията на потребителите към по-нататъшно ограничаване на пазарния дял. (Преди десетилетие въглищата бяха източник на половината от американската електроенергия, а днес делът е едва една трета.) Всъщност, дори ако "Планът за чиста енергия" напълно изчезне, ние все още ще можем да постигнем ангажиментите си към Парижкото споразумение – намаляване на парниковите емисии с 26% под нивата от 2005 г. до 2025 г., пише Блумбърг.

Погледнете данните. Когато поехме ангажимента в Париж, вече бяхме постигнали целите на една трета благодарение най-вече на закриването на толкова много въглищни електроцентрали. Кампанията Beyond Coal на Sierra Club, която се опитва да замени въглищата с по-чисти форми на енергия, прогнозира, че затваряйки още електроцентрали, ще постигнем две трети от целите си.

В комбинация със съществуващите федерални политики, които не могат да бъдат отменени, например стандарти за горивна ефективност на превозните средства до моделите от 2021 г., последната една трета може да бъде постигната от градовете и компаниите, които предприемат действия, за да намалят замърсяването и да подобрят енергийната си ефективност. Тази седмица много от 81-те големи корпорации (включително Apple и Wal-Mart), които обещаха през 2015 г. да намалят емисиите си, потвърдиха ангажиментите си. Пивоварната компания Anheuser-Busch InBev дори обяви, че си поставя за цел да получава 100% от енергията си от възобновяеми източници до 2025 г.

Никакъв мандат във Вашингтон не принуждава тези компании да действат – те го правят от личен интерес.

Действията на градовете също са от личен интерес. Подобрявайки качеството на въздуха си и ставайки по-зелени, градовете се превръщат в по-привлекателни места за работа и живот. А там където хората искат да живеят и работят, компаниите искат да инвестират. Това е елементарна икономика и кметовете го разбират, дори когато Вашингтон не го осъзнава.

И в републикански, и в демократски щати, градовете – на които се дължат около две трети от емисиите на страната – поемат лидерството в битката с климатичните промени. Повече от 130 американски града са се присъединили към Глобалната конвенция на кметове за климата и енергията (Global Covenant of Mayors for Climate and Energy)* и всички са решени да постигнат целите от Париж. Техните местни политики – разширяване на масовия транспорт, увеличаване на енергийната ефективност на сградите, инсталирането на зарядни станции за електрически автомобили, създаването на програми за споделяне на велосипеди, засаждането на дървета са само част от тях – ще помогнат наистина да постигнем тези цели.

Има реална опасност да не успеем да разпознаем невероятния напредък, който правим. Твърденията, че САЩ вече няма да изпълняват ангажиментите си от Париж, дава на останалите страни извинение да не изпълняват своите, пише Блумбърг. Колко ужасно би било, ако недоразумение по водещата роля на САЩ по климата – която не се базира във Вашингтон и никога не е била там – доведе до провал на Парижкото споразумение.

Иска ми се президентът Тръмп и администрацията му да признаят здравните, икономическите и екологичните ползи за борба с климатичните промени. Но ако това не се случи, не трябва да се отчайваме. Благодарение на сили отвъд Вашингтон, които са достигнали критична маса, ние ще бъдем по-оптимистични от всякога за способността ни да водим – и спечелим – борбата срещу климатичните промени.

* Кметовете на редица градове в България, като София, Бургас, Варна, Смолян и др., също са част от конвенцията.