Тръмп почти сигурно оттегля САЩ от споразумението за иранската ядрена програма

Президентът на САЩ Доналд Тръмп почти е взел решение до 12 май да оттегли страната си от подписаното през 2015 г. споразумение за иранската ядрена програма. Неясно остава обаче как точно ще го направи. Това заявиха източници от Белия дом и такива, запознати с дебатите по въпроса в американското правителство, цитирани от Ройтерс.

Според единия от източниците има възможност Тръмп да реши да остави САЩ в споразумението (то предвижда отмяна на санкции в замяна на ограничаване на ядрената програма на Техеран). Източникът допълни, че при подобен развой главният аргумент ще бъде "поддържането на съюза" с Франция и да не бъде подронван авторитетът на френския президент Еманюел Макрон, който миналата седмица се срещна с Тръмп и го призова да остане в споразумението.

При решение САЩ отново да върнат санкциите е почти сигурно, че това ще потопи споразумението и може да предизвика враждебна реакция на Иран. Техеран може да възобнови програмата си за ядрено оръжие или "да накаже" американските съюзници в Сирия, Ирак, Йемен и Ливан, заявиха дипломати.

На практика Тръмп трябва до 12 май да реши остава ли в сила отмяната на някои санкции срещу Иран или не. Източник от Белия дом, пожелал анонимност, заяви, че е възможно президентът на САЩ в крайна сметка да излезе с решение, което "да не представлява пълно оттегляне". Източникът обаче не беше в състояние да обясни какво би представлявало подобно решение. 

В понеделник израелският премиер Бенямин Нетаняху направи презентация на документи за програма от миналото на Иран за ядрено въоръжаване. Това може да даде нов аргумент на Тръмп да се оттегли, въпреки че според инспекторите на ООН Техеран спазва условията на споразумението за ядрената програма, отбелязва Ройтерс.
Иран отрича някога да е искал да създава ядрени оръжия и обвинява своя голям враг Израел, че подклажда подозрения към Техеран сред международната общност.

Споразумението между Иран и шестте световни сили - Великобритания, Китай, Франция, Германия, Русия и САЩ - беше едно от знаковите външнополитически действия при управлението на президента Барак Обама. Тръмп обаче го окачестви като "едно от най-лошите", които е виждал.

Източникът от Белия дом заяви, че президентът "до голяма степен клони към оттегляне от споразумението, но не е взел окончателно решение". Тръмп "изглежда готов да го направи, но докато не е взето решение от този президент, нищо не е окончателно", добави източникът.

Старшите съветници на президента не се стремят дейно да го разубеждават за оттеглянето, защото той изглежда възнамерява да направи именно това, каза друг източник от Белия дом.
Тръмп даде на Великобритания, Франция и Германия краен срок до 12 май да бъдат поправени съществуващите според него дефекти в споразумението, припомня БТА.

Макар и европейските представители да продължават да работят за "отстраняването" на тези дефекти, те са на мнение, че нещата не са обнадеждаващи, че това ще се случи. Източник, който е запознат с дебатите по въпроса в правителството на САЩ, заяви, че американските преговарящи са в трудна ситуация заради факта, че на практика не знаели къде точно е границата на Тръмп за преговорите, от която той не би отстъпил. Поради тази причина те не можели да кажат на европейците какво би могло да удовлетвори президента.

Тръмп може да откаже да продължи отмяната на санкции, но същевременно да даде на новия държавен секретар Майк Помпейо време за още преговори с европейците. Той може да направи това, като се възползва от заложения в споразумението механизъм за уреждане на спорове или от оставащото време, преди най-драконовските санкции да са влезли в сила.

Няколко добре осведомени за преговорите източници заявиха, че ако Тръмп се оттегли, за европейците въпросът ще бъде дали подобен развой ще бъде началото на много по-твърд курс на САЩ към Иран, включително военна конфронтация. "Европейците не изгарят от желание да бъдат въвлечени в регионален конфликт от САЩ", заяви източник, запознат с водените разговори. Двама източници от средите на американското разузнаване казаха, че са особено обезпокоени от възможен ирански отговор чрез по-трудно проследими действия, например кибератаки срещу САЩ и техни съюзници и атаки срещу меки цели от хора без явни наглед връзки с Техеран.

Подобни действия се оценяват като по-вероятни от действия, които биха могли да предизвикат американски военен отговор срещу ирански ядрени и военни цели.

Мнозинството от американците – 56% са против оттегляне от САЩ от споразумението за иранската ядрена програма, сочи национално социологическо изследване на изданието Politico и изследователската агенция Morning Consult, цитирано от ТАСС. В подкрепа на оттеглянето се изказват едва 26% от анкетираните, сочи проучването. Допълва се, че дори сред републиканците (партията на Тръмп) мнозинството се обявява за оставане в споразумението с 46 срещу 42%.