Големите американски банки устояват на ниските лихви

Какво научихме от лавината финансови отчети на големи американски банки през миналата седмица? Това, че индустрията може да понесе сериозен удар - от спадналите до историческите нива лихвени проценти - и да остане на крака,

Банкерите и инвеститорите в банки могат да си отдъхнат и да започнат да мислят дали предстоят още удари, пише Робърт Армстронг за Financial Times.

Имаше значително безпокойство, което се пренесе в сезона на отчетите за третото тримесечие. Но диверсифицираните гиганти, най-вече JPMorgan Chase и Bank of America, показаха истинска устойчивост. Повечето банки надхвърлиха очакванията на анализаторите за печалбата, а няколко от тях с голяма разлика. Забележителното изключение беше Goldman Sachs, чиито операции в областта на инвестиционното банкиране буксуват.

Да, ръстът на приходите беше по-нисък, тъй като маржовете при заемите бяха по-свити. По-ниските лихвени проценти и слягането на кривата на доходността ще имат този ефект. А и въодушевлението на банките относно състоянието на американската икономика се поохлади донякъде. Преди година, например, финансовият шеф на JPMorgan заяви: „Не очакваме забавяне на икономиката.“ През това тримесечие икономиката беше просто „на стабилна основа“. Подобни понижения на тона се чуха в цялата индустрия.

Оказва се, че в края на 2019 г. бизнес моделите на банките работят. Големите кредитори все още привличат депозити - жизнената сила на индустрията - със здравословни темпове. Търсенето на заеми също се задържа. Обемът от кредити на BofA нараства с около 5 на сто, или 43 млрд. долара, през последната година. Дори Wells Fargo, чиято репутация се възстановява след скандала с фалшивите сметки, отново увеличава заемите си.

В резултат на това свиването на маржовете досега беше умерено. Всъщност нетният лихвен доход все още расте в двете най-големи банки по пазарна капитализация - JPMorgan и BofA.

Интересно е да се допълни, че растежът има различни източници в двете банки. И двете събират огромни потоци от депозити - почти 140 млрд. долара общо за последната година. JPMorgan, от една страна, заяви, че смята за по-разумно да инвестира тези пари в дългосрочни дългови ценни книжа, които имат скромна доходност, но не изискват много резерви. BofA, от друга страна, предпочита кредитите с по-висока доходност, които обаче са по-капиталоемки. Само с времето, когато се отчетат разходите за обезценка, ще разберем коя стратегия е била по-умна.

Банките зависят и от американския потребител. Бизнесът с кредитни карти процъфтява в цялата индустрия, като все още няма скок в просрочията. Няколко от банките също бяха в състояние да се възползват от намаляващите лихвени проценти през тримесечието, било чрез възхода при рефинансирането на корпоративен дълг (BofA беше особено активна тук) или чрез стратегии за търгуване на променливите ставки (JPMorgan и Morgan Stanley). Таксите за рефинансиране на ипотека също се увеличават.

Междувременно банките масирано изкупуват обратно акциите си, запазвайки печалбата на акция растяща. В Citigroup, например, затягането на кредитните маржове задържа доходите преди данъчно облагане без промяна, но обратното изкупуване помогна за вдигане на печалбата на акция с 20 на сто.

„Три тримесечия поред хората казват, че ставките са ужасни и банките ще бъдат смачкани, но после идват отчетите и те установяват, че има и други лостове, които кредиторите могат да задвижат“, коментира Брайън Форън, банков анализатор от Autonomous Research.

Все пак тази устойчивост донесе на банките доста оскъдна възвръщаемост от фондовия пазар. Индексът за банките на S&P се покачи с около 4% през седмицата, докато широкият индекс се повиши с около 2%.

Част от причината за това със сигурност е, че с оглед на фючърсния пазар Фед не е приключил с понижаването на лихвите – в цените на фючърсите е калкулирано още едно намаление на ставките през тази година. Така че кредитните маржове вероятно ще се свият през четвъртото тримесечие, което ще включва пълното въздействие на лихвеното понижение през септември плюс още една съкращаване в добавка.

Но по-ниските основни лихви няма да тласнат САЩ на отрицателна територия, на каквато се намират Европа и Япония, където банките и големите застрахователи наистина стенат. По-големият въпрос е как заемите ще се задържат, ако икономиката на САЩ наистина се забави.

Необслужваните заеми и провизиите обаче са ниски. Това може да е резултат от десетте години на предпазлива дейност, или поне така настояват банките („отговорният растеж“ отдавна е мантра за BofA). Възможно е също така компаниите да не просрочват задълженията си, след като рефинансирането на дълга е толкова лесно, колкото сега, а потребителите да не изпадат в неплатежоспособност, когато безработицата е на историческо дъно. Нито едно от тези условие няма да се запази завинаги.

В предишната рецесия банките се сринаха ефектно. Те ще трябва да докажат, че могат да си пробият път през следващата и да излязат с непокътнати баланси преди да получат доверие заради добре свършената работа през последното десетилетие.