Как дъщерята на един роб прави немислимото - създава банка

В първия ден в банката влизат над 9400 долара. Активите нарастват до 79 хил. долара до 1907 г., а след това почти се удвояват през следващите четири години, като през 1918 г. надвишават 300 хил. долара. Активите достигат 530 хил. долара през 1920 г., което днес се равнява на около 7 млн. долара – огромна сума, набрана от хора, които често могат да си позволят да дадат само по няколко пенита.

Бялата опозиция, която Уокър нарича „лъвът на предразсъдъците“, е ожесточена.

След като през 1905 г. мести банката в универсалния магазин на „Свети Лука“ в бизнес квартала на Ричмънд, бели търговци заплашват да бойкотират всеки доставчик, който работи с въпросния магазин. Хазяйнът също създава проблеми. В крайна сметка заплахата прогонва магазина от бизнеса, а банката – от квартала.

По-късно държавният банков комисар, който се хвали със затварянето на четири банки на чернокожи, принуждава Уокър да преустанови кредитирането на магазина и вестника на „Свети Лука“.

Но нищо не може да я спре.

Въпреки че банката е отворена за всички, чернокожите жени остават основните клиенти на Уокър. Обичайно те работят като слугини, перачки или служителки във фабрики и често преживяват само с по 5 долара на седмица. Ето защо Уокър започва да отпуска заеми от по едва 5 долара. Банката работи вечер в шест дни от седмицата, за да посреща работниците, които са заети до 17 ч.

До 20-те години клиентите на „Свети Лука“ успяват да изплатят изцяло 650 ипотеки и почти 40% от домовете на чернокожи в Ричмънд стават собственост на обитателите си, един от най-високите дялове в САЩ.

Уокър дава право на глас на всеки от акционерите в банката, дори на онези, които притежават съвсем малко. В елегантния интериор на банката, държейки месингова писалка в ръка, дори и най-бедните клиенти могат да се почувстват уважавани.

До 20-те години поне 100 чернокожи жени са работили в компаниите на „Свети Лука“, вероятно повече от която и да е друга организация в американската финансова индустрия, твърди проф. Шенет Гарет-Скот, историк от Университета на Мисисипи. 

През 1930 г. „Свети Лука“ поглъща две по-малки банки на чернокожи в Ричмънд и се превръща в Consolidated Bank and Trust, която Уокър умело управлява в най-тежките години на Голямата депресия. През 2009 г. холдинговото дружество е придобито от базираната в Харингтън Premier Financial Bancorp.

И все пак днешната финансова индустрия, подобно на повечето бизнеси, остава преобладаващо бяла и управлявана от мъже. Напразна ли е била работата на Уокър?

По думите на Итън Бълард, куратор в Maggie L. Walker National Historic Site, наследството на пионерите е в това да проправят път. Уокър знае това. На смъртното си ложе през 1934 г. тя изрича последните си думи: „Имайте вяра, имайте надежда, имайте кураж и продължете“.