Правителствата трябва да облагат паричния поток, а не глобалните печалби

За да има смисъл от 15 процента минимална ставка, страните ще се нуждаят от единна данъчна основа. Предполага се, че целта на новия минимален данък е да се ограничат ползите за компаниите от пренасочването на печалбите към юрисдикции с ниски данъци, а не да се променят местата, където тези фирми инвестират. Комбинацията от глобален минимален данък и широката база, застъпвана от администрацията на Байдън, би могла да намали трансграничните инвестиции и да понижи рентабилността на големите мултинационални фирми.

Още по-дълбок икономически въпрос е това кой понася данъчната тежест. По-горе отбелязах, че прогнозираното увеличение на приходите е малко в сравнение с нивата на правителствените разходи в Г-7. Не корпорациите ще плащат повече, а собствениците на капитала като цяло и работниците, според съвременните икономически възгледи за това кой носи бремето на данъка.

Има по-добър начин да се постигне това, което Йелън и нейните колеги финансови министри се опитват. Като начало страните биха могли да позволят пълно приспадане на инвестициите за данъчни цели. Този подход би изместил данъчната система от корпоративен данък върху печалбата към такъв върху паричния поток, отдавна предпочитан от икономистите. При тази ревизия минималният данък не би изкривявал инвестиционните решения. Това също би поставило данъчната тежест върху икономическата рента - печалби, надвишаващи нормалната възвръщаемост на капитала - удовлетворявайки по-добре очевидната цел на Г-7 за събиране на повече приходи от най-печелившите големи компании. А и такава система би била по-лесна за администриране, тъй като мултинационалните компании не би трябвало да измислят различни начини за проследяване на приспадаемите инвестиционни разходи във времето в различните страни.

В дебата, довел до промените в данъчното законодателство на САЩ от 2017 г., Конгресът разгледа версия на тази идея под формата на данък върху паричния поток, базиран на дестинацията. Подобно на данъка върху добавената стойност, това би обложило корпоративните печалби въз основа на паричните потоци в съответната държава. Реформата, която се провали заради политическото желание за гранични корекции, ограничава данъчните пристрастия спрямо инвестициите и увеличава данъчната справедливост.

Връщайки се към цифрите: страните с големи нива на публични разходи спрямо брутния вътрешен продукт, както предлага администрацията на Байдън, ще ги финансират главно с данъци върху добавената стойност, а не с традиционни корпоративни данъци върху печалбата. Възможна е по-добра глобална данъчна система, но тя започва с присъдата „not GILTI“ (невинен – бел. прев.)