Западът няма добри варианти за Украйна

Целта на санкциите обаче е да променят политиката и вероятно дори режима в Москва. Това осъществимо ли е? Опитът показва, че разрушаването на автократичен режим, готов да наложи огромни разходи на народа си, е трудно: Венецуела е скорошен негативен пример. Срещу това може да се посочи фактът, че Путин не е мобилизирал руския народ за дълга война срещу Украйна и Запада. Той дори евфемистично я нарече „специална военна операция“ срещу „неонацисти“. Тези лъжи може да започнат да се разпадат. И все пак, както отбеляза Сергей Гуриев, икономист от руски произход, който преподава в Sciences Po в Париж, в диалог с Маркус Брунермайер от Принстън, Путин преминава към диктатура на страха. Докато обкръжението му остава лоялно към него, той може да запази властта си, колкото и зле да върви войната му и колкото и болезнени да са санкциите.

Широките санкции са оръжие с две остриета, тъй като действат чрез налагане на значителни разходи на обикновените хора. Сред най-големите губещи ще бъде амбициозната средна класа. На режима може да му е лесно да убеди жертвите, че тяхната болка просто доказва западната враждебност. Така че, да, някои руснаци може да обвинят Путин, но особено като се има предвид контрола му над медиите, огромен брой може вместо това да обвинят Запада.

Доказателствата за ефекта на санкциите също са потискащи. Дурсун Пексен от университета в Мемфис предлага следните заключения: цел за големи и незабавни щети за взетата на прицел икономика; търсене на международно сътрудничество; очакване автокрациите да бъдат по-устойчиви на санкции от демокрациите; очаквайте съюзниците да бъдат по-отзивчиви от враговете; и накрая, очаквайте санкциите да бъдат по-малко ефективни за постигането на големи цели, в сравнение с по-скромни такива. Западът е в добра форма по първите две точки в този списък, въпреки че може да са необходими допълнителни ограничения на износа на енергия по първата точка и сътрудничество с Китай по втората. Но имаме работа с враждебен автократ, който също така се опитва да обърне война, която смята за жизненоважен национален и личен интерес. Перспективите за успех не изглеждат добре.

Възможно е също така успешната подкрепа за украинската съпротива, съчетана със санкции, които нанасят огромни разходи на руснаците, да не сложат край на режима, а да накарат Путин да поеме още по-отчаяни рискове. Това може дори да включва използване на оръжия за масово унищожение срещу Украйна или други цели по на запад.

В ретроспекция вероятно трябваше да има по-малко неясноти относно подкрепата на Запада за украинската независимост. Сега трябва да направим всичко възможно, за да подкрепим битката на Украйна за оцеляване, но без да поемаме прекомерния и вероятно безполезен риск от директно намесване на военновъздушните сили на НАТО във войната. Трябва да засилим санкциите, въпреки че те могат да съсипят руската икономика без да променят нейната политика или режим. Трябва да заявим, че нашата война не е с руснаците, въпреки че те може да не ни простят болката, която им причиняваме. Трябва да помолим Китай и Индия да убедят Путин да прекрати тази война, въпреки че трябва да признаем, че подобно усилие е много вероятно да се провали.

Съществуват само лоши избори. И все пак Украйна не може да бъде изоставена. Трябва да продължим.