Походът на централните банки срещу забавящата се инфлация

Централните банки по света засилват своите действия в борбата със забавящата се инфлация, пише Bloomberg в свой анализ. От изданието посочват, че в сряда Канадската централна банка неочаквано намали основната си лихва за първи път от 2009 година насам заради ниските цени на петрола.

От юни 2014 година досега петролът е загубил 56% от цената си.

В същото време Японската централна банка разширява непрекъснато своята кредитираща програма, а двама членове на Английската централна банка вече оттеглиха своите искания за повишаване на основния лихвен процент.

По-късно днес ще се проведе и заседанието на Европейската централна банка, на което ще стане ясно дали институцията ще предприеме още действия за стабилизиране на икономиката на еврозоната. Очакванията са да бъде представена програма за изкупуване на държавни ценни книжа на стойност от 50 млрд. евро месечно за поне една година.

На фона на тези действия преди дни Международният валутен фонд (МВФ) оряза прогнозата си за равнището на инфлацията през тази година почти наполовина – от 1,8% до 1%. Това е под лимита от 2% годишна инфлация, поставен от повечето водещи централни банки в световен мащаб.

Заплахата от дефлация пък беше една от основните тема за дебати и по време на икономическия форум в Давос. Делегатите коментираха как повече банки могат да предприемат мерки срещу ограничаване на спада на инфлацията и дали Федералният резерв на САЩ ще бъде в състояние да повиши лихвата през тази година.

Според оценки институцията може би преосмисля предварителните си изявления, че ще повишава лихвата, заради забавянето на световната икономика и разочароващи данни за потребителските разходи на американците.

Според бившия финансов министър на САЩ Лорънс Съмърс централните банки на Япония, САЩ и еврозоната няма да успеят да постигнат целите си от 2% годишна инфлация. Тази прогноза беше направена преди Централната банка на Канада да предприеме намаляване на лихвата с 0,25 пункта до 0,75 на сто.

Днес обаче фокусът е върху ЕЦБ и Марио Драги. Прогнозите са, че президентът на централната банка ще съобщи за плановете си да похарчи 1,1 трилиона евро до декември 2016 година, или по 50 млрд. евро месечно, за изкупуване на държавни ценни книжа.

Още за политиката на централните банки можете да прочетете тук