Иран играе твърдо с европейските купувачи дори след вдигането на санкциите

Преди 2012 г. Иран изнася по около 2 млн. барела на ден, като по-голямата част отива за азиатските страни, които запазват повечето си права да купуват ирански петрол, когато ЕС налага санкциите. Те все пак неформално се съгласяват да ограничат общите си поръчки на ирански петрол до около 1,2 млн. барела на ден. Техеран има забрана да продава петрол в САЩ още от революцията през 1979 г.

NIOC цели да увеличи износа с 500 000 барела на ден тази година, казва Гамсари. Освен Европа основните й цели в Азия, където страната иска да засили продажбите си, са Китай, Индия и Южна Корея.

Според оценките иранските продажби на петрол в Азия са нараснали с около 100 000-200 000 барела на ден през февруари след вдигането на санкциите.

Условията към азиатските купувачи остават без промяна спрямо състоянието им преди вдигането на санкциите, но компаниите в Азия са изправени пред по-малко пречки от тези в Европа, когато купуват ирански петрол.

„Разгледахме възможностите да купуваме ирански петрол“, казва друг високопоставен мениджър от търговска къща в Европа. „Видяхме, че усложненията около доставките го оскъпяват с 1 долар за барел спрямо други конкуренти. Но когато заговорихме за отстъпки, ни беше казано, че това няма да се случи“.

Според Оливие Джейкъб от консултантската фирма Petromatrix е възможно Иран да не иска да изглежда „отчаян“, предлагайки отстъпки.

„Може би това е знак обаче, че за разлика от Ирак те не искат да имат огромен излишък от петрол, който трябва да продадат спешно“, добавя той. „Когато петролът ти тече бързо и пълни цистерните, трябва бързо да се отървеш от него. Затова остава неясно колко бързо Иран може да засили добива си и износа си след дългогодишните санкции“, казва той.

Иран и Саудитска Арабия са основните петролни производители, които формират месечните си официални цени, използвайки индекса BWAVE, а не Брента, предпочитан от европейските купувачи.

Гамсари казва, че може да обмисли продажбата на спот карго въз основа на цената на Брента, придържайки се към BWAVE в дългосрочните си договори. Повечето купувачи обаче твърдят, че засега Иран не предлага особено голям спот карго.

Трети търговски източник твърди, че Иран може би изчаква цените на петрола – които в момента са около 40 долара за барел, да се вдигнат още преди да предприеме стъпки за възвръщане на пазарен дял.

„Динамиката е много странна. В момента, в който Иран се отвори, те станаха по-малко гъвкави. Това е грешната стратегия при наличието на толкова много петрол“, казва източникът.

„Може би иранците нямат желание да увеличат производството си докато цените са ниски. Те живяха по този начин години наред, могат да се справят с още няколко месеца".

Източник, запознат с тактиката на NIOC, твърди, че компанията няма да обмисли отстъпки, за да си спечели обратно пазарен дял, тъй като това би означавало ескалиране на ценовата война, от което нито Иран, нито клиентите му биха спечелили.

В крайна сметка Иран явно отново възприема „бавния си и доста философски подход“, казва друг търговски представител.

„Когато ги попитате: Защо цените ви са толкова лоши?, те ви отговарят – щом питате, значи имате интерес“.