Големите международни компании плащат по-малко данъци, отколкото преди 10 години

Големите международни компании плащат значително по-малко данъци, отколкото преди финансовата криза през 2008 г., показва анализ на Financial Times. Според него усилията на правителствата в продължение на десетилетие да намалят дефицитите и да реформират данъчните системи не са засегнали особено корпоративния свят.

Ефективните данъчни ставки за компаниите – делът от печалбите, които те би трябвало да плащат според посоченото в счетоводните им книги, са намалели с 9% след финансовата криза. Това се случва въпреки усилията в борбата с агресивното избягване на данъците.

Понижаването на корпоративните данъци от правителствата обяснява около половината от общия спад, което показва, че международните компании все още изпреварват усилията за затягане на събирането на данъци.

Въз основа на финансови документи от последните 25 години FT анализира данъците, платени от десетте най-големи публични компании в света по пазарна капитализация в девет сектора. Изследвани били и данъците, платени от десетте международни компании с най-голям капитал в чужбина.

Резултатите показват, че приносът на корпорациите към публичните финанси е намалял от 2008 г. насам като процент от печалбите, измерван чрез основния корпоративен данък, ефективните данъци или действително платените данъци на правителствата. Правилата, позволяващи на компаниите да отлагат заплащането на някои данъци, са довели до значителна разлика между ефективните данъци и действително платените суми в дадена година.

Дългосрочната тенденция е още по-силно изразена, като ефективните корпоративни данъчни ставки намаляват с близо една трета от 2000 г. насам – от 34% до 24%.

„Бяха предприети много видими действия, но реалността е различна. Понижаването на данъчните ставки и данъчните облекчения за интелектуална собственост са били доминиращи сили при корпоративните данъци и това отразява трайната динамика при конкуренцията в данъчната област“, казва Михир Десаи, преподавател по финанси и право в Харвардския университет. „Наречете го голяма ирония или лицемерие, едно от двете е“, допълва той.

От началото на финансовата криза средното равнище на ефективните данъци е намаляло с около 13% за най-големите технологични и индустриални компании, показва анализът на FT. Те на практика са останали непроменени в здравния и потребителския сектор. Резултатите показват, че дългогодишната тенденция за понижаване на корпоративните данъци, зададена от страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), е продължила и във времето, в което данъците за потребителите и служителите растяха след финансовата криза. От 2008 г. насам страните са намалили основните си корпоративни данъци с 5%, а в същото време правителствата са повишили данъците за физическите лица с 6%, сочат данни на счетоводната компания KPMG.

„Това е процес на съревнование между правителствата и не мисля, че той някога ще спре“, казва Мишел Деверю, преподавател по данъци за бизнеса в Оксфордския университет. Според него понижаването на основния корпоративен данък в САЩ вероятно ще предизвика по-голяма конкуренция в данъчната област между правителствата. По-изненадващо е ограниченото въздействие до момента от десетгодишните стремежи на ОИСР и Г-20 за опростяване на мрежата от национални данъчни правила, които позволяват на международните компании да намалят до минимум плащаните от тях данъци.

Еврокомисарят по икономическите и финансови въпроси Пиер Московиси заяви, че страните имат свободата да определят собствени корпоративни данъци, но допълни, че е необходима международна данъчна реформа. „Нека не допускаме грешка – основната данъчна ставка не води до укриване на данъци и агресивно данъчно планиране. Това идва от схеми, улесняващи преместването на печалбите“, допълни Московиси.

Политическото желание за справяне с „преместването на печалбата“ става още по-неотложно на фона на осветляването на договорките за корпоративните данъци от голямо изтичане на данни и политически разследвания на данъчните дела на технологични компании като Apple, Google и Amazon.

Документите показват, че големите технологични компании плащат значително по-малко данъци върху реализираната печалба в чужбина, отколкото върху парите, спечелени у дома. Компаниите твърдят, че плащат всичките си данъци законно и някои признават необходимостта от данъчна реформа.

Национални закони за прилагане на плана за действие от 15 точки на ОИСР за ограничаване на агресивното избягване на данъци чрез т. нар. ерозия или преместване на печалбата започват да влизат в сила. Деверю очаква догодина да стане ясно дали има ефект от новите ограничения на лихвените разходи между страните, целящи да се справят с вътрешнофирмените заеми, използвани често за преместване на печалбата в друга юрисдикция.

Други инициативи вероятно ще изискват повече време, за да се появят в корпоративните резултати. Разликата между докладите на компаниите за това колко данъци очакват да платят и действителните плащания, разкрити при преводите на средства, също е нараснала заради аномалии в данъчната система, които са насърчили някои американски компании да изнасят пари или печалби в чужбина през този период.

До края на миналата година американските компании са натрупали в чужбина близо 2,6 трлн. долара, за които не са платили данъци, сочат данни на Института за данъчна и икономическа политика. САЩ промениха данъчните си правила през декември, като наложиха еднократен данък от 15,5% на парите в чужбина на компаниите.

Страната намали и ставката на корпоративния данък от 35% на 21%. Еднократният налог може да донесе на Вашингтон данъчни приходи за около 400 млрд. долара, но също така ще спести на компаниите до 500 млрд. долара в сравнение с основния корпоративен данък, който е бил в сила при извличането на печалбата, сочат изчисленията на FT.