Ще успее ли Москва да привлече Рияд към своя енергиен пояс?

В много индустриални държави ядрената енергия загуби своята привлекателност, преди всичко благодарение на аварията с японската атомна електроцентрала „Фукушима“ през 2011 г.

Малко са страните, които обмислят строежа на нови атомни електроцентрали или ремонт на старите, пише Вананд Меликсетиян за Oilprice.com. 

С 44 реактора в процес на изграждане Китай е истинско изключение.

Общата мощност на тези проекти се изчислява на 150 GW, която ще бъде достъпна за енергийния пазар до 2030 г.

От друга страна, Саудитска Арабия може да се превърне във втория по големина пазар на ядрена електроенергия в света. Рияд планира да започне строежа на първите си два реактора през следващата година и на още 19 до 2030 г.

Тъй като не съществуват саудитски компании, които притежават необходимите технологии и умения за изграждането на подобен тип централи, ноу-хауото ще бъде предоставено от чуждестранни представители.

Няколко енергийни дружества бяха включени в списъка за осигуряване на необходимия опит.

Фокусът пада върху американските компании, но за да могат да изнесат нужната технология, те ще трябва да получат първо одобрението на Конгреса. Здравите връзки между САЩ и Саудитска Арабия и споделеният интерес за възпирането на Иран биха облекчили подобна сделка.

Новините от последните дни обаче променят рязко тази ситуация.

Вашингтон поддържа близки отношения с Рияд още от края на Втората световна война заради стратегическото значение на арабското кралство.

Всеки американски президент от средата на 40-те до днес е отделял необходимото внимание и нужните ресурси, за да поддържа тези отношения.

Президентът Доналд Тръмп не е изключение.

Целта на неговото първо пътуване като президент беше именно Рияд, където заедно с местните лидери подписа споразумение за военни технологии на стойност 110 млрд. долара.

Въпреки че Рияд направи няколко грешни стъпки в областта на външната политика, като например блокадата на Катар, Вашингтон продължи да подкрепя арабската страна. Дори катастрофалната война с Йемен не промени ситуацията.

Но убийството на един човек успя да промени това. Поне временно. 

Смъртта на саудитския опозиционен журналист Джамал Кашоги, в което бяха замесени саудитски лидери, накара Вашингтон да погледне Закона за безопасно използване на ядрена енергия от 1954 г., където ясно се подчертават редица предварителни условия като гаранции за мирното ползване на този тип енергия, преди чуждестранните компании и правителства да могат да разчитат на американската технология. Пет ключови американски сенатори натискат Доналд Тръмп да предприеме наказателни мерки срещу саудитските власти. Според сенатор Марко Рубио „никоя връзка не е достатъчно силна, за да не се проваля“.

Освен него сенаторът от Демократическата партия Едуард Марки призова Тръмп да „прекрати дискусиите за цивилно ядрено сътрудничество със Саудитска Арабия и да отмени одобренията за прехвърляне на ядрени услуги, технологии и ядрена помощ“.

Двустранният натиск върху администрацията на президента заплашва да прекрати добрите взаимоотношения между Рияд и Вашингтон. Това се случи преди междинните избори от 6 ноември. Демократите, които успяха да си възвърнат контрола върху Камарата на представителите, са значително по-критично настроени към Рияд по темата „Кашоги“, отколкото републиканците.

Това може да се превърне в сериозно предизвикателство за администрацията на Тръмп, както и за американските компании, копито се опитват да развиват бизнес със саудитите.

Сред страните, които се борят за доходоносни сделки за изграждане на ядрени електроцентрали, е и руската „Росатом“, която понастоящем изгражда 34 реактора в 12 страни.

рус

Общата стойност на поръчките, отправени към руската държавна енергийна компания е нараснала до 300 млрд. долара, което съответства на 60% от всички изградени атомни централи.

За да сключи нови сделки и да обслужва вече съществуващите съоръжения и проекти в арабския свят, „Росатом“ отвори офис в Дубай.

Доскоро Русия и Саудитска Арабия се конкурираха на световния енергиен пазар, но драматичният спад в цената на петрола, причинен от бума при производството на американско шистово гориво, принуди двете енергийни суперсили да си сътрудничат, една съществена геополитическа промяна, довела до споразумението „ОПЕК +“ и поскъпването на петрола.

Според саудитския министър на енергетиката Халид ал-Фалих, арабското кралство също обмисля инвестиция в размер на 5 млрд. долара в проекта за добив на втечнен природен газ Arctic-2, ръководен от руската “Новатек“ и френската Total.

Въпреки че за момента не може да се твърди със сигурност, че „Росатом“ ще получи доходоносни поръчки от арабските държави, Москва се е позиционирала добре през последните години, възползвайки се от затоплените отношения с Рияд.

В случай, че Вашингтон реши да откаже достъп до своята технология, Саудитска Арабия ще има изобилие от алтернативи. Руснаците отговарят, поне на хартия, на изискванията за успех в Саудитска Арабия, като ще бъдат улеснени от евентуалното американско отстъпление в региона.