Втечненият природен газ – големият победител от сделката между Китай и САЩ?

Вашингтон и Пекин се доближават до постигане на търговско споразумение, като резултатът може да се окаже значително увеличаване на количествата американски втечнен природен газ в посока Китай, пише Ник Кънингам за Oilprice. 

Световните медии подчертаха многократно, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е готов да подпише сделката, без значение дали тя отговаря на всички интереси от американска страна, тъй като страховете за провал на преговорите може да разтърси из основи световните пазари.

От друга страна Тръмп вече насочва вниманието си към президентските избори през 2020 г., в който той трябва да влезе от позицията на успешен лидер, за да има предимство пред своите конкуренти за поста.

На всичкото отгоре преждевременния край на преговорите със Северна Корея принудиха американския държавен глава да търси победа на всяка цена на друго място.

Китай също желае не по-малко споразумението със САЩ. Един от основните аспекти на сделката е закупуването на енергия, с която Пекин да покрие непрестанно растящото търсене в страната.

Investor припомня, че китайската петролна компания China Petroleum and Chemical Corp обяви своите планове за закупуване на втечнен природен газ (LNG) от американската Cheniere Energy на стойност 18 млрд. долара.

Единствената пречка за финализиране на сделката са продължаващите преговори между Вашингтон и Пекин.

Wall Street Journal съобщи в сряда, че китайските банки са готови да финансират разширяването на добивната дейност на Cheniere, което значи, че ще последват нови поръчки за доставки на LNG в близкото бъдеще.

China Petroleum and Chemical Corp, известна още като Sinopec, се надява да построи още няколко терминала за внос на LNG, за да ускори разширяването на своя капацитет за внос и регазивификация.

Всъщност Китай е основният двигател на ръста в глобалното търсене на LNG, като попада във всяка краткосрочна, средносрочна и дългосрочна прогноза за този ресурс.

Цените на LNG в Азия обаче отчетоха стабилен спад през последните дни и седмици, достигайки 19-месечно дъно, главно заради пониженията в търсенето на Китай.

Междувременно Япония стартира съвсем наскоро пет ядрени реактора, чиято дейност беше преустановена след аварията на АЕЦ „Фукушима“ през 2011 г.

Япония е най-големият вносител на LNG в света и всяка конкуренция на електроенергийния сектор може да има пряк ефект върху пазара.

Когато въпросните реактори достигнат своя пълен производствен капацитет, вносът на LNG в Япония може да се понижи с 6 на сто, посочват от Администрация за информация в областта на енергетиката (EIA).

Ниските цени всъщност започват да възпират купувачите да сключват нови сделки. Ако доставките са изобилни, съществува по-малко стимул да се акцентира върху по-дългосрочните споразумения.

Но разработчиците на нови износни терминали се нуждаят от тези договори, за да осигурят финансиране на своите проекти. В резултат на това тези проекти започват да изостават в сроковете за изграждане, докато други са заплашени от спиране, посочват от S&P Global Platts.

Има и изключения от правилото, но те се намират на територията на САЩ.

„Очакваме редица решения за финансиране през 2019 г., но това е състезание с ясни рамки, където финалната лента трябва да бъде видима“, подчертават от S&P global Platts в своята прогноза за годината.

Според S&P Global Platts и Bernstein Research новите доставки на LNG могат да се понижат драстично след 2020 г. поради недостига на нови инвестиции при разработването на терминали.

В краткосрочен план очакваното споразумение между САЩ и Китай може да премахне насрещния вятър по отношение на цените на пазара за LNG.

През 2018 г. Китай наложи 10-процентни мита върху вноса на американски LNG, като премахването им плюс сделката между Sinopec и Cheniere може да даде нов тласък на пазара.