Изпуска ли юздите на петролните пазари Доналд Тръмп?

През тази седмица цените на петрола скочиха до своето най-високо ниво от ноември 2018 г. насам, като администрацията на американския президент Доналд Тръмп има основна заслуга за това, пише Ник Кънингам за Oilprice. 

Санкциите, които Вашингтон наложи на Иран и Венецуела, доведоха до съществено редуциране на добива в тези държави.

От друга страна южноамериканската страна беше засегната и от мащабното спиране на електрозахранването, което изкара от строя износните терминали за петрол.

В същото време Ройтерс съобщи за експлозията на два големи петролни резервоара с тежък суров петрол в комплекса на Petro San Felix в Източна Венецуела.

Според експертите принудителните съкращения във Венецуела относно добива на петрол достигат до 500 хил. барела на ден.

В същото време санкциите срещу Иран целят да ограничат износа на ирански петрол до май под 1 млн. барела на ден, или с около 20%.

Предполага се, че САЩ ще удължат гратисния период на основните купувачи на ирански петрол с още няколко месеца. Разбира се, в замяна тези страни трябва да намерят начин през това време да намалят вноса от ислямската република.

Съществуват и мнения, че Вашингтон всъщност се стреми да нулира добива на Иран, както някои от властите в САЩ многократно посочваха през изминалата година.

Според някои представители на американските управляващи цената на сорт Брент от 65 долара за барел е таванът, който Тръмп може да приеме.

Но в четвъртък Брент успя да премине 68 долара за барел.

Американският президент не обича високите цени на горивата. Всъщност, той ги мрази повече, отколкото режима в Иран.

Трябва да се отбележи обаче, че сега САЩ няма да получат подкрепата на Саудитска Арабия, както стана през 2018 г., когато Рияд повиши добива с над 1 млн. барела на ден след призива на Тръмп, малко преди повторното налагане на санкциите срещу Иран.

Но онези количества петрол от последните два месеца на миналата година вече ги няма. Сега пазарът е значително по-стегнат.

Рязката смяна в политиката на Рияд относно петролните пазари от миналата и тази година трудно може да накара анализаторите да вярват, че и този път саудитците ще подкрепят САЩ.

Решението на ОПЕК+, продиктувано от натиска от страна на Рияд, за редуциране на добива на петрол, ще остане в сила поне до април.

Съществуват много малко инструменти, които могат да позволят на САЩ едновременно да наказват Иран и Венецуела, едни от основните фигури в ОПЕК, и да държат ниски петролните цени.

Един от тези инструменти е NOPEC (Закон срещу картелите за производство и износ на петрол), който ще позволи на Вашингтон да насочи своя мерник към членовете на ОПЕК, въвличайки ги в съдебни дела, свързани с монополната позиция на картела на петролните пазари.

От друга страна американските производители на шистов петрол предупреждават, че подобно законодателство ще навреди и на техния бизнес. NOPEC би могъл да затрудни ОПЕК да извършва значими съкращения, което реално ще принуди организацията да добива на максимално високо ниво.

Именно поради тази причина Американският петролен институт лобира пред Конгреса този проектозакон да не бъде приеман.

Другият инструмент е американската петролна индустрия и добивът на шистово гориво, който продължава да расте.

Държавният секретар Майк Помпео призова индустрията да ускори темповете на добив, характеризирайки американските петролни компании като ключово средство в политиката на САЩ.

Въпросът е дали това производство може да компенсира съкращенията в други страни.

Новите прогнози относно добива в основното „огнище“ на шистов петрол в САЩ, Пермският басейн, показват забавяне в ръста на производството до средата на следващото десетилетие.

Затягането на петролните пазари принуждава администрацията на Тръмп да преосмисли своите външнополитически цели както по отношение на Иран, така и спрямо Китай.

Решението за намаляване на иранския добив под 1 млн. барела е силен контраст спрямо целта за нулиране на производството, докато очакваното споразумение с Китай за доставки на втечнен природен газ е един от ключовите аспекти на предстоящото търговско споразумение между двете най-силни икономики в света.