Кругман: Капанът на ликвидността достига и до развиващите се пазари

Два месеца след началото на най-дълбокото понижение от десетилетия някои водещи икономики от Латинска Америка са близо до това да загубят основния си инструмент за борба с рецесията – намаляването на лихвите.

Страни като Перу и Чили вече намалиха лихвите си почти до нула и сега се налага да обмислят нови тактики в помощ на икономиките си. Бразилия и Колумбия може също скоро да се окажат в подобно състояние.

Т. нар. капан на ликвидността – когато облекчаването на паричната политика загуби инерция и лихвите се приближат до нулата, е бич за богатите държави от години. Но според нобеловия лауреат Пол Кругман тенденцията вече се простира и в някои развиващи се пазари.

„Нищо в логиката на капана на ликвидността не казва, че не може да се случи и в развиваща се държава“, посочва той в интервю от 8 май за Bloomberg.

„Ако погледнем към Турция и Аржентина, те преживяват относително класически кризи на развиващите се пазари със спиране на капиталовите потоци“, посочва още Кругман. „Но голяма част от развиващия се свят постигна голям напредък по тези въпроси и извратеното е, че с натрупването на надеждност по подобие на развитите страни, те станаха уязвими и на проблемите на развития свят“, допълва той.

Когато пандемията удари Латинска Америка Бразилия, Колумбия, Перу и Чили имаха лихви от под 5%. Сега те варират от 0,25% в Перу до 3,25% в Колумбия. Някои от по-малките държави в региона като Гватемала и Парагвай също вече имат лихви, близки до нулата, както и някои развиващи се държави в Азия и Източна Европа.

И докато страни като САЩ, Великобритания и Япония имат „огромна свобода на действие да вземат назаем пари за стимулиращи икономиката програми заради своята дълга история на надеждни кредитори, то развиващите се пазари са по-ограничени като възможност за използване на фискални стимули, посочва Кругман.

„Ако бях финансов министър на страна с развиващ се пазар, бих призовал (за стимули – бел. ред.), но най-вероятно бих бил притеснен да го направя в мащаба, който виждаме в Европа и САЩ в момента“, посочва той.

Британският икономист Джон Хикс – последовател на Джон Мейнард Кейнс, формулира теорията за капана на ликвидността в условия на депресията от 30-те години. Но икономистите нямаше нужда да се притесняват толкова за него през половината век след Втората световна война, когато лихвите бяха много над нулата.

Кругман има водеща роля в популяризирането на идеята отново през 90-те, когато писа за неуспеха за възстановяване на японската икономика, след като лихвите потънаха близо до нулата. САЩ и еврозоната също намалиха лихвите си почти до нула след финансовата криза от 2008 г.

Пред каквито и трудности да се изправят в борбата с настоящото отслабване на икономиката, лидерите на развиващите се пазари трябва да се постараят да не влошават ситуацията си, предупреждава Кругман.

„Най-малко тези страни трябва да се опитат да избегнат историческия подел на проциклични фискални политики и реално да предприемат фискална контракция в същото време, в което техните икономики се свиват“, посочва той.