Краят на кемализма в Турция ли е решението за „Света София“?

Смяната на статута на катедралата „Света София“ от музей в джамия е връщане към миналото. Първата молитва бе отслужена на 24 юли – датата на подписване на Лозанския договор. Така турският президент Реджеп Ердоган отправи поглед към миналото и иска да се заяви като категоричен представител на исляма в ролята си на лидер и държавник, за да задържи и партията си. Това бележи края на кемализма в Турция. Това заяви журналистът Мехмед Юмер в интервю за Живка Попатанасова за рубриката "Bloomberg TV Bulgaria интервю".

„Света София“ започва да действа като музей през 1935 г., но решението е от 1934 г. Политиците от дясноконсервативния сектор и ислямистите от средата на 70-те години са използвали музея като коз за вътрешнополитическа употреба, включително преди избори".

Според журналиста въпросът е деликатен, защото промяната в статута от джамия в музей през 1934 г. бележи следа на травматична памет в съзнанието на ислямистите в Турция. „Тя остава през годините. Секуларистка Турция е била прозападно настроена, но в периферията на страната консервативното ислямистко общество е останало съзнанието, че не е изразено в политическия живот на страната. Тук трябва да търсим корените и на възхода на политическия ислямизъм в Турция", допълни той.

„Бляновете на ислямистите намериха въплъщение в акта по трансформация на статута", смята журналистът.

По думите на Юмер създателят на съвременна Турция Кемал Ататюрк разбрал, че някои неща от миналото трябва да бъдат отречени, за да изгради модерна държава.

„Призиви за халифат; връщане към османо-турското писмо, отказвайки се от латиницата; преместването на столицата от Анкара в Истанбул - такива въпроси повдига тази промяна", уточни гостът.

Целия разговор вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на рубриката "Bloomberg TV Bulgaria интервю" вижте тук.