Г-20 постигна историческо споразумение за дълга на бедните страни

Страните от Г-20 се договориха за първи път за обща рамка за преструктуриране на държавния дълг заради очакването бедните страни да изпитат затруднения с плащанията вследствие на коронавирусната криза и да имат нужда от облекчение, предава Ройтерс.

Пандемията от COVID-19 оказва натиск върху финансите на някои развиващи се страни, затова финансовите министри на страните членки от Г-20 заявиха в петък, че е необходима повече помощ от настоящото временно замразяване на дълга, което ще бъде удължено до 30 юни 2021 г.

Големи кредитори, включително Китай, се очаква да спазват съвместните указания, договорени от Г-20, които определят как смятан за неустойчив дълг може да бъде намален или разсрочен.

Неправителствени групи съобщиха, че споразумението е трябвало да стигне по-далеч, като включи и страните със средни доходи и принуди частните инвеститори да приемат отлагането на плащанията.

Коронавирусната криза задълбочи проблемите на най-бедните страни, 50% от които сега се намират или са застрашени от проблеми с плащането на дълга, а като един от първите признаци за последиците от кризата Замбия е на ръба да стане първата страна в Африка в ерата на COVID, която обявява спиране на плащанията.

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева съобщи миналата седмица, че само африканските страни са изправени пред финансова пропаст от 345 млрд. долара до 2023 г. при справянето с пандемията и икономическите последици от нея.

„Разчитам на конструктивния дух на всички за гарантиране на бързо и кооперативно прилагане на общата рамка, като редица страни вече искат разсрочване на дълга, особено в Африка“, коментира френският финансов министър Брюно Льо Мер по време на онлайн заседанието на колегите му от Г-20.

Според новата рамка страните кредитори ще преговарят заедно със страна длъжник, която ще се очаква да иска същото третиране от кредитори от частния сектор.

Финансовите министри от Г-20 съобщиха в съвместно комюнике, че новата рамка цели „да улесни навременно и подредено третиране на дълга“ на страните, които отговарят на критериите за замразяването на дълговите плащания, въведено през април. То обаче включваше кредитори от частния сектор само на доброволна база.

„Отсега нататък всички заинтересовани страни трябва да гарантират задействането на общата рамка. Прозрачността по дълга е изключително важна“, заяви японският финансов министър Таро Асо пред репортери след конферентния разговор на Г-20 и определи споразумението като „историческо“.

Вълна от кризи

Новата рамка стига по-далеч, като изисква всички държавни кредитори да участват, след като Китай беше критикуван от партньорите си в Г-20 заради нежеланието си да включи дълга към държавните му банки.

Макар че азиатският гигант подписа рамковото споразумение, не е ясно как ще бъдат въведени мерки, съобщи запознат с преговорите източник.

Ерик ЛьоКомт, съветник по дълга на ООН и изпълнителен директор на Jubilee USA Network, заяви, че включването на кредитори от частния сектор е значителна стъпка, но разкритикува Г-20, защото не е включила в споразумението страните със средни доходи.

Парижкият клуб, който е организиран от френското финансово министерство, и страните от Г-20 вече се договориха миналия месец да удължат замразяването на дълга тази година, въз основа на което отлагат обслужването на дълг на обща стойност 5 млрд. долара, за да помогнат на най-бедните страни в света.

Очаква се лидерите на Г-20 да утвърдят общата рамка на виртуална среща на върха идната седмица.