Аржентина иска сделка за 44 млрд. долара с МВФ без затягане на коланите

Аржентина е разорена и финансовият министър Мартин Гузман се стреми към сделка до май с Международния валутен фонд (МВФ) за изплащането на дълг от 44 млрд. долара. За да получи съгласието на МВФ, той ще намали разширяващия се бюджетен дефицит, казва Гузман в интервю за Wall Street Journal.

Това е традиционният път на Аржентина, която изпадна девет пъти в неплатежоспособност по държавния си дълг, когато икономиката й удари дъното, както се случва сега по време на пандемията, довела до свиване на икономиката й с 10% през 2020 г. Но Гузман съобщава, че планът му не предвижда драконовските икономии, които МВФ наложи на други правителства.

„Използваме преговорите с МВФ като възможност да опитаме да разбием клишетата от миналото“, отбелязва Гузман, който е икономист, получил образованието си в Колумбийския университет.

Проблемът този път е, че Гузман и президентът Алберто Фернандес принадлежат към партия, която от дълго време критикува МВФ, обвинявайки фонда за проблемите на Аржентина. Те са изправени пред страховит опонент в управляващата перонистка коалиция, който лобира пред депутатите да не се съгласяват с политиките на затягане на коланите на МВФ.

Вицепрезидентът Кристина Киршнер, лидер на крайнолява фракция, призовава за силна държавна намеса и държавни разходи за запазване на покупателната способност на аржентинските служители – политика, която беляза двата й мандата като президент.

Сделка между администрацията и МВФ ще изисква одобрение от Конгреса. Киршнер е председател на Сената, така че съгласието й е от ключово значение.

Гузман омаловажава заплахата, която тя представлява. „Коалицията работи заедно, със споделени гледни точки“, изтъква той.

Дългосрочната програма, която Гузман е поискал от МВФ, ще позволи на Аржентина да удължи плащанията по дълга си с десет години, включително около 5 млрд. долара, които трябва да плати тази година. Това ще й осигури глътка въздух от финансова гледна точка.

Но Аржентина ще трябва да намали разходите или да увеличи приходите. Гузман планира да намали бюджетния дефицит тази година до около 6% от БВП спрямо 8,5% през 2020 г.

Той допълва, че страната му възнамерява да пристъпи към постепенно доближаване до стабилизиране на икономиката, за да стимулира растежа чрез намаляване на инфлацията с около пет процентни пункта всяка година. Нарастването на държавните приходи ще намали зависимостта от печатането на пари за покриване на разходите, което увеличава инфлацията и прави дълговете в доларово изражение още по-високи. Инфлацията достигна 36% през 2020 г.

Икономистите са скептични, че Аржентина може да генерира приходи. Те вече заявиха, че субсидиите и контролът върху цените трябва да бъдат отхвърлени.

Аржентина предоставя субсидии на електрически компании, доставчици на газ за отопление и компании в областта на обществения транспорт, за да компенсира ниските цени, които са принудени да определят. Субсидиите за обществени услуги нараснаха до 2,3% от БВП миналата година спрямо 1,6% година по-рано.

Киршнер е насочила поглед към изборите в средата на мандата през октомври, когато избирателите може да накажат нейното Перонистко движение, ако сделката с МВФ доведе до повишаване на цените на комуналните услуги. Много нейни привърженици живеят в бедни, гъстонаселени покрайнини на градове като Буенос Айрес, където социални работници съобщават за ръст на хората в безплатните кухни, след като делът на бедните хора в страната нарасна до 45% миналата година.

Обществени допитвания показват, че аржентинците са все по-недоволни от администрацията на Фернандес, тъй като им се налага да търпят една от най-дългите блокади в света след десетилетие на висока инфлация и три години свиване на икономиката.

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева заяви, че ангажиментът на фонда „ще продължи, докогато е необходимо, за да може Аржентина да изясни целите си в средносрочен план“.

„Това, което усложнява нещата, е политиката“, коментира Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник в Allianz SE и президент на Queens’ College в Кеймбридж.

Аржентина получи над 20 програми за финансова помощ от МВФ от края на 50-те години на миналия век насам, последната от които през 2018 г., когато тогавашният президент Маурисио Макри беше изправен пред валутна криза.
Договарянето на намаляване на разходите ще е трудно за Аржентина, която често се отмята от обещанията си да свие разходите и да промени политики, въведени от други администрации.

Фракцията на Киршнер вероятно ще осуети всяко споразумение, което подкопава стремежа й за контрол над долната камара на Конгреса, казва Едуардо Леви Йеяти, декан на факултета по държавно управление към университета Torcuato di Tella в Буенос Айрес.

„Те са много влиятелни и вероятно ще спрат всякакви мерки за фискални корекции, които смятат, че са в конфликт с политическата им цел“, допълва той.

Аржентина постигна споразумение с частни притежатели на облигации миналата година за отлагане на плащания по допълнителен дълг от 65 млрд. долара, но сделка с МВФ е от съществено значение за южноамериканската страна, за да си върне достъпа до международните дългови пазари.

Докато други страни в региона се насочиха към дълговите пазари, за да финансират борбата си с пандемията – Перу неотдавна продаде 100-годишна облигация, Аржентина става още по-изолирана. Аржентинците се втурнаха към безопасността на долара, изцеждайки кешовите наличности в долари на централната банка до около 1,5 млрд. долара. Цената на аржентинския дълг се срина, тъй като правителство не успя да очертае планове за стабилизиране на икономиката и да направи нови плащания по дълга.

Големите компании се борят с намаляващото търсене и също така изпитват затруднения, защото централната банка не може да осигури необходимите долари, за да обслужват външния си дълг и да внасят оборудване. Сред тях е държавният енергиен гигант YPF, който сега се стреми да преструктурира дълг от над 6 млрд. долара, за да предотврати първо в историята си изпадане в неплатежоспособност.