Пандемията и по-скъпите храни рязко увеличават гладуващите по света

Икономическите последици от пандемията и бързо нарастващите цени на храните подхранват резкия ръст на броя на хората по света, които гладуват, съобщава ООН.

Хората, които не са имали достъп до адекватно хранене през миналата година, се увеличават с 320 млн. души до 2,4 млрд. души - близо една трета от световното население, посочва се в доклад на организацията. Увеличението е равностойно на това от предходните пет години, взети заедно, съобщава FT.

Броят на хората, които се сблъскват с остра продоволствена несигурност, е на рекордни нива, което поражда загриженост за социални размирици и ръст на миграцията, посочва се в доклада. Почти 1 млрд. души са в значителна хранителна несигурност, което е с една пета повече спрямо 2019 г.

Ариф Хусайн, главен икономист в Световната продоволствена програма на ООН, коментира, че основна причина за тази тенденция са нарастващите цени на храните и рязкото намаляване на доходите на домакинствата. „Това, което наблюдаваме днес, е ценови шок и в същото време доходите са намалени и това въздействие е опустошително“, казва той.

За разлика от тази, при предишните хранителни кризи - 2008 и 2011 г., имаше влияние само на един фактор, а не на двата едновременно, допълва Хусайн.

Индексът на цените на храните на Организацията на ООН за прехрана и земеделие се повишава с 34% през последната година заради сушата и в ключови страни износители, както и натрупването на запаси от някои правителства и компании.

Развиващите се страни, разчитащи на селскостопански внос и храни, които са по-слабо преработени, остро усетиха покачването на цените.

Страните, които вече са изправени пред икономически затруднения и конфликти, са особено тежко засегнати. Средната цена на пшеничното брашно в Ливан, където икономическите сътресения са се ускорили през последната година, е нараснала с 219%, докато в Сирия цената на олиото отчита ръст от 440%.

МВФ наскоро посочи блокадите и голямото търсене на основни храни за хора и животни, както и нарастването на разходите за доставка, като двигатели на ръста на цените. Ефектите ще се „усетят най-много от потребителите в развиващите се пазари и развиващите се икономики, които все още се борят с последиците от пандемията“, казват от Фонда.

Хусайн предупреждава за геополитически последици – нарастващата хранителна несигурност може да подхрани миграцията, тъй като хората от по-бедните страни се опитват да избягат в по-богатите.

„Трябва да осъзнаем, че гладът предизвиква конфликти, а конфликтът предизвиква дестабилизация, което отваря вратата за неща като тероризъм и води до принудително разселване не само в рамките на държавите, но и извън границите им“, казва той.

Джо Глаубер, старши научен сътрудник в мозъчния тръст Международен институт за изследване на хранителната политика и бивш главен икономист в Министерството на земеделието на САЩ, казва, че хранителната несигурност често е причина за размирици.

„Искрата е тази, която запалва огъня", коментира той, като се позовава на събитията в Северна Африка през 2007-2008 г., както и 2011 г., когато цените на пшеницата бяха рекордно високи. Високите цени на жълтата царевица през 2007 г. принудиха животновъдите в Мексико да хранят животните си с бяла царевица, което допринесе за т.нар. тортиля протести същата година, допълва той.

Въпреки че нарастващите разходи за храна засягат предимно развиващите се страни от началото на пандемията, тенденцията вероятно ще засегне развитите икономики по-късно тази година, предупреди наскоро МВФ.

„Неотдавнашното рязко увеличение на международните цени на храните вече бавно започна да захранва вътрешните потребителски цени в някои региони, тъй като търговците на дребно, неспособни да поемат нарастващите разходи, прехвърлят увеличенията към потребителите“, посочва институцията.