Китайските потребители все по-често се насочват към спортните марки

Китайските потребители, въпреки любовта си към твърде луксозните стоки, все по-често се обръщат към западните спортни брандове, коментира Bloomberg.

Дългогодишната кампания на президента Си Дзинпин да намали разточителното потребление на луксозни стоки от официалните лица накърнява продажбите на Pernod Ricard, Hugo Boss и BMW. И докато продажбите на луксозни модни продукти, автомобили и други престижни стоки страдат, спортните брандове се представят добре.

Продажбите на Nike в континентален Китай, например, са силни, като поръчките от септември до април са се повишили от 27% на 35%. Продажбите на Adidas също са нараснали с 38% до 2,47 млрд. евро през миналата година и сега формират около 15% от глобалните приходи. Миналата година втората най-голяма спортна марка в света отвори над 500 китайски магазина, увеличавайки ги до 9 000, и иска да отвори още 500 тази година.

Големите чужди спортни брандове са по-сигурен залог за много потребители, които се чудят какви биха били политическите последици от техните покупки. Китайците са загрижени, че парадират с големите си разходи и искат да купуват продукти, които очевидно са скъпи, но не и прекомерно луксозни. Все още има търсене за „всичко, което оставя усещането, че у него има функционален елемент“, казва Катрин Лим, анализатор в Сингапур за Bloomberg Intelligence.

Все повече китайци се интересуват и от по-здравословен начин на живот. Фитнес индустрията отчита продажби за 127,2 млрд. юана (19,3 млрд. долара) през 2014 г., което е с 84% над данните за 2009 г., сочи материал на местния вестник China Daily. В страната има 3 650 фитнес клуба през 2014 г. спрямо 2 930 пет години по-рано.

Китайското правителство насърчава тази тенденция, надявайки се да засили интереса към спортовете преди Пекин да бъде домакин на Зимните олимпийски игри през 2022 г. „Отчитаме голям ръст на потребители, които са започнали да тренират джогинг или други спортове“, казва Колин Кюри, управляващ директор на Adidas за Китай.

Китайската спортна индустрия все още не е разработена. Спортовете формират 3% от БВП в САЩ, но едва 0,7% от БВП в Китай през миналата година, или 474 млрд. юана (72 млрд. долара), според доклад на анализатора от ICBC Дзиенпън Ю. Правителството цели тази сума да надмине 3 трлн. юана до 2020 г.

Спортният бум тепърва трябва да донесе ползи за местните китайски брандове. Конкуренцията от Adidas, Nike и други чужди марки се отразява зле на много от тях, като ръстът на поръчките спада от висок двуцифрен диапазон през миналата година до нисък и среден в началото на 2016 г., според доклад на рейтинговата агенция Fitch от началото на юни. Компанията очаква маржовете на „по-малките местни производители да бъдат под натиск през следващите пет години заради нарастваща конкуренция, ограничената им ценова гъвкавост спрямо дистрибуторите и по-високата цена на труда“.

Peak Sport, която оперира 6 000 магазина в цялата страна, през май отчете нулев растеж на продажбите от разработените магазини през първото тримесечие. Компанията отдава разочароващото си представяне на по-слабото доверие на потребителите и лошото време.

Wisdom Sports, базирана в Пекин компания за спортни събития, има сгъстена програма със събития тази година, включително 35 маратона и 75 велосипедни състезания. Въпреки това акциите на компанията на борсата в Хонконг са поевтинели с 57% тази година.

За да спрат чуждите марки да доминират на пазара, някои китайски спортни марки търсят чужда подкрепа. Пример за това е Anta Sports - водеща местна компания с 9 000 магазина в Китай, Хонконг и Макао, която обяви планове за съвместно дружество с японския ски бранд Descente. През 2009 г. пък компанията закупи търговската марка Fila в Китай.