Тихият милиардер

И днес магазините на Aldi (името е съкращение от първите две букви на фамилията на братята Албрехт и на думата discount, означаваща "намаление") приличат по-скоро на складове, а стоките редовно се предлагат на палети. Обектите не се характеризират с блестящи витрини, за клиента по-важно е да знае, че храните се зареждат ден за ден и така винаги са пресни, а цените са примамливи.

Въпреки ниските цени обаче печалбата набъбва. Изгодните цени в магазините на Албрехт се разпространяват чрез маркетинг от уста на уста и това се превръща в най-добрата реклама за малката верига магазини. Печалбите се влагат в нови магазини. Компанията се разраства с бързи темпове. През 1953 г. компанията има 31 магазина,  две години по-късно вече са сто, а през 1958 г. - 170. През 1960 г. 300 магазина на братята имат общи продажби за 90 милиона марки.

„В 330 магазини на Албрехт между Аахен и Дортмунд ще намерите избрани качествени стоки на разумни цени при категоричната подкрепа на хиляди лоялни клиенти на Албрехт", се казва в рядка реклама на компанията от 1961 г.

При това успешната концепция първоначално е чисто временно решение, си спомня Валтер Фит. Търговският ветеран е прочел през 1961 г. реклама във вестник за "складови дейности с хранителни стоки" и се е кандидатирал за позицията. Тя е за „трудолюбив и честен човек". Предлагат се "постоянна работа, добра заплата" и Volkswagen. Фит успява и получава договор за работа от по-големия от братята - Карл.

Малко по-рано двамата братя си поделят Германия. Те не са се разбрали за това дали да предлагат цигари в асортимента. Така че Карл получава Юга и мести своята централа в Мюнхен, а Тео населява северната част на страната от централата си в Есен. Демаркационната линия, т.нар. екватор Aldi, минава през средата на Хесен и Северен Рейн-Вестфалия.

Триумфът не може да бъде спрян от границите. Братята Карл и Теодор Албрехт стават мултимилиардери, а Aldi - един от най-големите успехи в германския сектор на търговията на дребно.

През 2000 г. дейността на Aldi Süd на Карл стига дори до Австралия. По онова време Карл отдавна се е оттеглил от оперативната дейност, а компанията се управлява от мениджъри, които не са част от семейството.

Днес империята има 10 000 филиала в Германия и зад граница с над 40 млрд. евро годишен оборот.

Най-успешният бизнесмен в следвоенна Германия - Карл Албрехт, e погребан в градския гробищен парк на Есен доста скромно, както е пожелал приживе – без никакви слова, почести, процесии и тв камери. В последния му път са го изпратили само синът и дъщерята, най-близките роднини, водещи мениджъри на концерна и приятели. Точно по същия начин преди малко повече от четири години от този свят си отиде и брат му Тео.

Германците познават братята Карл и Тео само по име. И двамата избягват публични места, не дават интервюта, не държат речи на форуми. Дори Карл Албрехт отказа да му бъде връчено най-голямото държавно отличие на Германия – “Федерален кръст за заслуги”.

За това странене от хората вероятно си има добра причина. През 1971 г. Тео Албрехт е бил отвлечен. Похитителите го освобождават на 17-ия ден, след като семейството плаща огромен за времето си откуп – 7 млн. германски марки. Половината от тази сума дава брат му Карл. Твърди се, че оттогава двамата никога не се появяват на публични места.