Много държава или гражданско общество

Ясно е, че колкото по-многобройна е една администрация, толкова по-голяма тежест е тя за обществото. Оттук идва и един от големите проблеми на днешния Европейски съюз – дублирането на администрацията – на национално и на съюзно ниво.

Често абсурдните разпоредби, идващи от Брюксел, са само допълнителен щрих към общата нерадостна картина. Азбучен пример е грижата за щастието на кокошките... без мисъл обаче за щастието на хората, принудени да си купуват значително по-скъпи яйца.

Разбира се, всяка „силна държава” си има и свой диктатор и привилегирована каста – водещ, но паразитен консуматор на блага. Някогашните крале и аристократи днес в „развитите страни” са заменени от уникален за човешката история социален феномен – т.нар. „нуждаещи се”.

Без значение дали те са етническо малцинство, емигранти, „болни” от алкохолизъм или наркомании или просто банда мързеливци, тези субекти, възползвайки се от „социалността” на съвременните общества, се превръщат все по-отчетливо в професионални нуждаещи се, които са напълно доволни от ролята си на паразитиращ на гърба на обществото елемент.

Никой няма изгода те да сменят ролята – нито те биха започнали да се трудят, докато им се плаща, за да не го правят, нито обгрижващите ги държавни служители имат полза от това, защото тогава те просто биха останали без работа.... докато в една „минимална държава” подобни субекти просто няма да оцелеят.

Е – това е. В единият случай високо ниво на лична свобода и лична отговорност, минимална администрация, минимални данъци – по-малко сигурност, но повече перспективи. В другия случай – малко свобода, обща нарастваща безотговорност, повече сигурност, но по-голяма данъчна тежест, растящ брой „нуждаещи се” и администрация, намаляващ брой работещи... кое е по-доброто, по-справедливото?

Хм... доброто е твърде относително понятие....

Какво е Вашето мнение? Колко държава и къде трябва да бъде поставен баланса? Очакваме позициите ви на info@investor.bg!