Пазарен принцип и свободна конкуренция – магическото хапче за здравната система

Дебатът за неплащането на здравни вноски се точи с години. Едни не намират стимул да внасят, други просто се възползват от вноските на останалите. Днес ви представяме мнението на блогъра Sanchopansa

Здравноосигурителната система и системата на здравеопазването за взаимосвързани. Голяма част от проблемите на здравеопазването са свързани със здравноосигурителната система и обратно.

Нежеланието на голяма част от хората да участват в здравноосигурителната система е свързано с недъзите на системата на здравеопазването, а недъзите в системата на здравеопазването са свързани пряко или косвено с нейното така наречено недофинансиране.

Дали обаче в действителност системата е недофинансирана? От една страна бюджетът за  здравеопазване е 4% от БВП на страната, което прави около 3,2 млрд. лв. Това е най-ниският процент в ЕС. По данни на Евростат тези средства са близо 7 пъти по-малко от този, отделяни от страни като Германия, Франция, Белгия и Холандия.

Очевидно при това положение качествено здравеопазване на европейско ниво в България не може да съществува. От друга страна медицинските услуги намират своята пресечна точка на търсене и предлагане на ниво, по-високо от предвиденото от държавата.

Разликата се покрива от некоректни, а често и незаконни практики. Различни източници посочват, че размерът на допълнителните плащания е близо още 2 милиарда лева. С други думи можем да твърдим, че за здравеопазване в България се дават минимум 5,2 милиарда лева, без да броим средствата отделяни за хранителни добавки, козметични процедури, врачки, баячки и народни лечители (дори и да ви се струва несериозно, поговорете с някой лекар за да разберете, че това е пазар, който не бива да се пренебрегва).

Здравно неосигурени в България са между 0,9 и 1,9 милиона души (изглежда по-точна сметка не е по силите на българските институции). Голяма част от здравноосигурените пък са такива само на хартия – осигуряват се на минимални доходи.

Причината е, че първо хората не са доволни от качеството на услугата (ако въобще могат да я ползват) и второ, че те са наясно за нуждата от нерегламентирани плащания в последствие.

Усилията на министър Атанасова са насочени главно в посока към ограничаване на тези плащания, ограничаване на надписването на здравни услуги и налагане на всевъзможни глоби на болниците и общопрактикуващите лекари. Всички тези усилия са в неправилна посока, тъй като при стриктно спазване на правилата, лекарите би трябвало да живеят с доходи, с които не биха могли да посрещнат ежедневните си нужди, камо ли да имат семейство и деца, а лекарите във всяко развито общество са едни от най-заможните хора, нали така?