Може ли правителството да даде заден ход за данъка върху лихвите?

Във връзка с дебата за новия данък върху лихвите днес ви представяме позицията на нашият читател Христо Христов.

От няколко дни обществото не може да спи поради търсене на решение как да предпази спестяванията си вече не само от инфлацията, но и от държавата, пише той в блога си. В предизборния бюджет, който правителството разработи, се наблегна на увеличение на заплати и пенсии. Увеличенията на бюджетите на министерствата са насочени към тези, който са най-многочислени – Министерство на отбраната и МВР, което издава по-скоро опит да се спечели допълнителен електорат, отколкото рационалност.

Желанието за увеличение на разходите обаче трябва да бъде подплатено и с възможности за повишаване на приходите. Липсата на данък върху лихвите бе едно от малкото неща, които различаваха страната ни от другите европейски страни. В последните дни редица експерти изразиха своите резерви относно справедливостта на този данък. Все пак България остава най-бедната страна в ЕС и ако в други страни гражданите разполагат със значително повече средства, то в България увеличение с по-малко от 10 евро на минималната работна заплата се счита, че ще увеличи благосъстоянието и стандарта на живот. 

Правителството се аргументира, че е нормално да се събират данъци от всякакъв вид приходи на гражданите. Логиката им обаче „да вземем от богатите, които имат депозити, за да раздадем на бедните (пенсионери)“ се оказва малко сбъркана. Редица маркетингови проучвания разкриват, че именно хората в напреднала възраст са тези, които най-често успяват да заделят пари настрани. Това се получава, защото по-младите имат разходи не само за живот, но и за отглеждане на деца, а и част от тях имат задължения по жилищни кредити.

Очакванията на правителството са, че с този данък ще се раздвижат спящите пари, натрупани в банките, и ще се влеят в икономиката. В следствие на новия данък гражданите ще се насочат към по-доходоносни спестовни продукти като инвестиции във взаимни фондове. Въпреки че при този вид спестовни продукти те имат възможност сами да избират риска и доходността, към които да се насочат, стойността на средствата в тях не е гарантирана, както при депозитите. Вливането на свежи средства във фондовете ще се отрази и на капиталовия пазар, тъй като с тях ще бъдат закупени акции. Това може да превърне БФБ в добър алтернативен начин за финансиране на бизнеса, каквито са борсите в развитите икономики.

Разбира се това би било полезно за развитието на икономиката и постигането на по-висока доходност на спестяванията, но ако то не се получи по естествен път – с повишаване на доверието на гражданите в капиталовия пазар и неговите възможности, рискуваме да видим отново изкуствено напомпани цени, зад които не стоят реални стойности, и пореден срив на SOFIX с над 80%, какъвто имаше 2007 г. – 2008 г. Това поставя новия десятък на едно ниво като рационалност с отживелия вече „ергенски данък”, който са плащали гражданите, които не са минали под венчило. А целта му е била по този начин да се стимулира създаването на семейства и демографският прираст на населението.

Начинът, по който бе поднесена идеята, показва, че дори самото правителство не е убедено в нея. Първоначално тя изтече още преди няколко седмици, когато членовете на кабинета и съпартийците на министър Дянков ту я потвърждаваха, ту я отричаха. Явно обаче отричането бе в повече и обществото не повярва във възможността този данък да стане факт. Вкарването му в проектобюджет 2013 в последния момент успя да привлече вниманието на гражданите и те да го оценят като реална заплаха, като все пак правителството си остави последна вратичка, за да го премахне – приемането на бюджета в Народното събрание.

Проследявайки процеса по взимане на решение на правителството през последните три години, това може да се определи като контролирано изтичане на информация – тестване как ще бъде възприета идеята от страна на гласоподавателите. Можем да дадем пример с пенсионната реформа, която се предлагаше в n на брой варианти и всеки уж беше последен. Към това можем да добавим и дилемите с нивото на ДДС: първо щеше да се сваля, после да се вдига и след 4-5 месеца политическо говорене остана непроменено. Така предложението в момента по-скоро се тества, отколкото да издава аргументирана решителност.

Друг характерен момент за управляващата партия при приемане на предложения за промени е играта на „доброто и лошото ченге”. Предложенията първо се лансират от министри и експерти на кабинета, като в последствие в зависимостот от нагласите на обществото се потвърждават от самия премиер (или казано по друг начин узаконяват) или се отхвърлят на бял кон от него, като той се скарва публично на провинилите се съпартийци.

Така, имайки предвид негативните реакции, които се появиха в обществото, най-вероятният сценарий е предложението да бъде отхвърлено от самия Бойко Борисов, а няма да е изненада и ако експертите около него вече готвят промяна и ново предложение, с което той да излезе.

Какво мислите за данъка върху лихвите? Какво трябва да се промени в подоходното облагане според вас? Очакваме позицията ви на info@investor.bg