Проактивните хора – изискване на новото време

Професорите ни са прави. Теорията е важна, без нея не може. Но е нужно още нещо. Ето тази проактивност. Проактивност да потърсим стаж, в който докато учим да прилагаме наученото и да правим грешките тогава. Всеки специалист греши, в началото повече, а след време все по-рядко. Защо да не натрупаме опит заедно с усвояването на теорията?

Проактивност да търсим възможности – къде бихме получили най-много и най-качествени съвети, да търсим обратна връзка за изпълнението си – било то в университета или на работното място, аз бих препоръчала – и на двете.

И въпреки бариерата, която липсващият професионален опит изгражда пред търсещите работа млади хора, напоследък медиите говорят за това, че за голяма част от работодателите най-ценното качество, което търсят у бъдещите служители, е именно желанието да се самоусъвършенстват и да бъдат проактивни.

Съвсем предсказуемо, първите реакции са свързани с намалените бюджети за развитие на човешките ресурси и идеята да се обединяват позиции на работното място с цел спестяване на пари.

Махан Таваколи, вицепрезидент на Dale Carnegie & Associates, Inc. по време на визитата си в България през декември 2012г. сподели на база дългогодишния си опит в мултинационална среда с развиването на хора и техния потенциал, че компаниите днес търсят именно служители, които носят със себе си желанието постоянно да учат и да се променят,  да търсят сами развитие и които не чакат външна намеса.

Дали обаче единствено намалените бюджети за отделите по човешки ресурси са причината? Може би не.

Какви са характеристиките на проактивните хора, които търсят сами да се усъвършенстват постоянно? Каква е тяхната мотивация за работа и какво ги прави толкова ценни?
Мотивацията им произхожда от потребностите, които хората имат. Изследователите на мотивацията за работа като Маслоу, Хърцбърг, Алдерфер, МакКлеланд поставят на последното, най-високо ниво в своите йерархии на човешките потребности тази за самоактуализацията, изразяваща се в стремеж към растеж и развитие.

Не всички хора я изпитват, много от хората не стигат до нея, задоволяват се с предходните нива, осигуряващи им сигурен, спокоен живот, приемственост от другите и интеграция в своите социални обкръжения.