Справедливи ли са исканията за необлагаем минимум и гъвкав ДДС?*

Не само, че това изглежда нечестно за всеки, който вярва в егалитарните и меритократични принципи – то е и неефикасно. В този смисъл ние предлагаме две мерки, които не само ще донесат малко справедливост, но ще имат и позитивен икономически ефект върху растежа. А той е добър, но все още недостатъчен за да настигнем с желаната скорост западните страни-членки на ЕС. Затова и заплахите, че промени в данъчната система не трябва да се правят сега, са странни – добрите политици правят реформи във времената на силна конюнктура.

А в нашия случай – за да може тази силна конюнктура да достигне до всички. Не случайно изявлението на G20 през 2016 г. включваше фискалната политика като един от трите основни инструмента за постигане на икономически растеж за всички.⁹ Съвсем пресният Фискален монитор на МВФ също призовава на първо място за употреба на фискалната политика за справяне с икономическите неравенства, които посредством ограничаването на някои групи от населението в техните възможности за реализация, вредят на растежа.¹⁰

 Безмислено е докато МВФ пише за инклузивен растеж (растеж, който стига до всички), а Бен Бернанке дава на форума на ЕЦБ в Синтра реч озаглавена – “Когато растежът не е достатъчен”¹¹, да трябва да спорим със стари постулати, които показват интелектуален мързел. Въобще, постоянното посочване на абстрактни и най-вече остарели разбирания, показва единствено придържане към самоналожени догми. Да, знаем в коя глава на учебника по макроикономика на нобелистите Сарджънт и Люнгквист е изведено доказателството как на теоритично ниво данъците трябва да бъдат нулеви за да не пречат на стимулите. Това е интересно интелектуално упражнение, но емпиричното му и приложно значение за публичния дебат за правилните икономически политики е относително нулево. Бюджетът трябва да се пълни отнякъде ако искаме държавата да изпълнява своите ключови и неизменни функции.

Разбира се, ако успеем да стигнем до една спокойна и добронамерена дискусия, можем да поговорим за икономическите последствия от подобни мерки. Със сигурност подобни мерки струват не малко на бюджета. Тъй като детайлни данни липсват, извън Министерство на финансите е трудно да се изчисли колко точно би струвало на бюджета прилагането на тези мерки, но цената може да бъде между 1,4 и 2 милиарда лева. Колко е това? Ако вземем средната стойност от 1,7 милиарда лева, това е приблизително 5 % от държавния бюджет. Една далеч нетривиална част. Но какво показват фактите. Първо, подобни данъчни мерки ще донесат икономически растеж, както вече беше посочено по-горе. Те ще оставят повече пари за потребление в домакинствата, които съответно ще се влеят като нови средства в икономиката. Потреблението на нискодоходните домакинства ще донесе допълнителен доход на производителите, които също ще потребят част от този нов доход – това е класическия икономически мултипликаторен ефект. Допълнителните пари в икономиката носят заетост и икономически растеж, които покачват попълненията в бюджета. Това е т.нар. “самофинансиране” на икономическата мярка – даден процент от нея няма да се отрази в спад на приходите в бюджета, тъй като ще бъде компенсирана от допълнителната заетост и икономически растеж. Тази част на самофинансиране може да бъде около 20 %.

Добре известен факт е, че мултипликаторният ефект е толкова по-голям колкото повече ограничени в своята консумация потребители има (hand-to-mouth consumers). България е страната с най-висок дял от от населението, живеещо в тежки материални лишения – цели 35 % (Eвростат)! Това не е просто някаква статистика, а 2,5 милиона българи. Най-бедните от тях виждате в телевизионните репортажи, показващи тяхната дълбока бедност, от която човек трудно се измъква. В общи линии тази част от населението най-вероятно ще консумира целия или почти целия допълнителен разполагаем доход в резултат на мерките. Това засилва допълнително мултипликаторния ефект. Колкото повече намалението на данъка засяга хората, които са изключително ограничени в своето потребление от своите доходи, толкова по-силен ще е ефектът. Т.е. самофинансирането в такъв случай може да се вдигне до 30 – 35 %.