Решението на Аржентина да се върне към Запада е повратен момент за геополитиката

Отказът на Аржентина от БРИКС е повече от леко земетресение в глобалната дипломация. Това разчупи магията на един все по-широк блок от държави, изправени срещу западния либерален ред, пише Telegraph.

Импулсът беше в една посока, откакто първоначалният квартет от Бразилия, Русия, Индия и Китай стартира блока през 2009 г., по-късно разширен до Южна Африка, а след това Иран, Саудитска Арабия, Египет, Етиопия и ОАЕ в началото на тази година.

И накрая, една страна от Глобалния Юг – криволичеща идеологическа конструкция – се отдръпна от групировка, която все повече се превръща в параван за експанзионисткия Китай на Си Дзинпин и за създаването на управлявана от Китай финансова система, целяща да измести Бретънудската система.

Дезертьорът се препозиционира като твърд член на либералните демокрации и военния съюз на САЩ, без „ако“ или „но“, като въпрос на морални и философски предпочитания и с известен риск за своите непосредствени икономически интереси.

„Западът е в реална опасност, затова трябва да останем заедно“, изтъква президентът Хавиер Милей. „Моят приоритет е да бъда съюзник на САЩ. Няма да преговарям с комунисти“, заяви той след победата на изборите през ноември. За почти всеобща изненада действията му бяха бързи, драматични и напълно съобразени с думите му.

Администрацията на американския президент Джо Байдън трудно може да скрие радостта си, че страна, която толкова често е в авангарда на интелектуалната и политическата мода на Латинска Америка, смени лагера. Белият дом се направи, че не разбра възторжената похвала на Милей за Доналд Тръмп , концентрирайки се върху по-голямата стратегическа награда.

Държавният секретар на САЩ и шефът на ЦРУ бързат към Буенос Айрес, за да подпечатат съюза. Същото направи и началникът на Южното командване на САЩ. „Президент Милей, чуваме ви силно и ясно“, изтъква генерал Лора Ричардсън.

„Това е доста голям удар за Китай след цялата шумотевица около БРИКС. Ако Милей успее да постигне успех и да покаже, че в крайна сметка не се нуждае от Китай, това ще има демонстративен ефект в цяла Латинска Америка“, смята Джордж Магнус от Китайския център на Оксфордския университет.

Трудно е да се надценява изключителният спектакъл на Хавиер Милей, който се появи миналия месец във военноморска униформа рамо до рамо с Ричардсън в замръзналото патагонско пристанище Ушуая и обяви съвместна военна база за патрулиране на Антарктика, почти без предварително предупреждение и срещу яростното несъгласие на губернатора на Огнена земя, който обяви американския генерал за персона нон грата и „съучастник в британската окупация на Малвинските острови“.

Дни по-късно Аржентина закупи 24 американски изтребителя F-16 от Дания с одобрението на Вашингтон, за да замени остарелите си самолети Mirage. Министърът на отбраната я нарече „най-важната покупка от връщането към демокрацията през 1983 г.“. Обединеното кралство тихо оттегли възраженията си, за да спомогне за изглаждане на отношенията.

Същата седмица Аржентина официално кандидатства за присъединяване към НАТО като „глобален партньор“.

Възхищението на Хавиер Милей към САЩ изглежда напълно искрено и на моменти почти мистично. Той се връща към златния век на аржентинския просперитет от края на XIX век, оформен от мисленето на Хуан Баутиста Алберди, верен на моралните доктрини на Адам Смит.

„Конституцията на САЩ е много подобна на нашата конституция на Алберди от 1853 г., която превръща Аржентина от варварска страна във водеща световна икономика за 35 години. Споделяме същата културна ДНК, вкоренена в нашите бащи-основатели“, казва Милей.

Спори се дали златният век на Аржентина някога е бил толкова богат, но страната се справя достатъчно добре през 1901 г., за да вдъхнови австралийски политик да напише книга, озаглавена „Нашият велик съперник: Аржентинската република“.

Милей нарича себе си анархокапиталист, но това е неговата шоуменска постъпка. Последната му книга – „Капитализъм, социализъм и неокласически капан“ – е по-добре да се чете като прослава на Адам Смит, дори ако се приеме, че шотландският икономист не успява да влезе в пантеона на Милей.

Четирите пораснали клонинга на любимия английски мастиф Конан на Милей са кръстени Мъри на американския икономист Мъри Ротбард, Милтън на макроикономиста Милтън Фридман и Робърт на нобеловия лауреат Робърт Лукас, представляващи Австрийската школа, монетаризма и Лукасовата критика на неокласическата икономика.

Той играе с кучетата по един час всяка сутрин, преди да започне работа, като всеки клонинг се държи в отделна колиба, защото се бият. Как кучетата установяват йерархия сред глутница клонинги? Това е поведенческа главоблъсканица.