Брентът падна под 93 долара за барел

Цената на петрола тип „Брент“ се понижи под 93 долара за барел, след като нарасналите опасения, че лидерите на страните-членки на Европейския съюз няма да успеят да направят много за преодоляването на дълговата криза в региона на срещата си в края на работната седмица, компенсираха информацията за по-слаби доставки от района на Северно море, съобщи Ройтерс.

Цената на сорта „Брент“ достигна 92,75 долара за барел, докато американският лек суров петрол се търгува с 3 цента по-евтино от вчера при 79,33 долара за барел.

„ЕС ще продължи да отлага и не е особено вероятно да очакваме скоро истинско разрешение“, заяви Майкъл Крийд, икономист в National Australian Bank.

Германският канцлер Ангела Меркел загроби идеята за общи еврооблигации, на които се надяваха Франция, Италия и Испания, заявявайки, че Европа няма да емитира общи дългови ценни книжа „докато съм жива“.

Но по-слабите добиви в Северно море заради стачка на работниците на платформите се очаква да ограничат загубите заради намалялото предлагане.

Вчера сортът „Брент“ регистрира най-големия се дневен процентен ръст от 1 март и се установи над 93 долара за барел за първи път от седмица насам, след като норвежката компания Statoil ASA обяви, че ще затвори още 4 петролни платформи в Северно море. Това ще понижи добива на петрол със 150 000 барела дневно.

„Повишенията на цените през тази седмица са заради пренаситения петролен пазар през миналата“, смята Крийд. Той добави, че очакванията за спад на запасите от суровината в САЩ също допринасят за „бичите“ нагласи на пазара.

Предварителните прогнози на анализатори, анкетирани от Ройтерс, са за намаляване на запасите от суров петрол в САЩ с 500 000 барела през миналата седмица заради спада във вноса. Данни на American Petroleum Institute обаче сочат увеличение на запасите с 507 000 барела.

Според анализатори на Credit Suisse в момента петролът се търгува около справедливата си стойност. „Добавката за геополитическия риск от потенциално ескалиране на ситуацията около иранската ядрена програма сега изглежда напълно калкулирана в цените. Дали това ще се окаже оправдано, е спорно“, добавят те.

Санкциите на САЩ и Европейския съюз върху вноса на суров петрол от Иран влизат в сила в края на тази седмица, но се очаква ефектът от тях да бъде минимален, тъй като по-високите добиви в ОПЕК помагат за запълване на евентуалния недостиг, изтъква Крийд. „В санкциите има толкова празнини, че Иран ще продължи да изнася доста големи количества“, смята той.