Азия не може да разчита на американския петрол заради проблемите с Иран

Заплахата за жизненоважните петролни доставки от Близкия Изток към Азия рязко се повиши, тъй като на 13 май в Оманския залив бяха саботирани четири петролни танкера. Второ нападение срещу нефтени кораби в региона през юни, задържането на британския петролен танкер от страна на иранските военни, докато САЩ и Иран свалят взаимно шпионски дронове - всичко това сигнализира за продължителен проблем, който може да се влоши още повече, пише Вандана Хари за Nikkei Asia Review.

Но тъй като най-големите азиатски консуматори на петрол изпитват затруднения с двойните предизвикателства на тази ескалираща враждебност и губят достъп до ирански суров петрол под сянката на американските санкции, тяхното решение - търсене на спасение при увеличен внос от САЩ - е рискова стратегия.

Американският петрол е добре дошъл нов вариант за диверсификация, но едва ли е заместител на доставките от Близкия изток по отношение на качеството, дългосрочната сигурност или цената на доставката.

Голяма част от скорошните тревожни събития са ситуирани в един район - Ормузкия пролив, тясна ивица морски път, прилежаща към Иран, която свързва Персийския с Оманския залив. Това е най-важната точка за петролния транзит в света, с постоянен ежедневен поток от 21 милиона барела петрол, една пета от потреблението в света, преминаваща през него през 2018 г. Близо три четвърти от тези пратки са насочени към Азия. 

За да увеличат своята издръжливост в случай на сривове в този район, Китай, Индия, Япония и Южна Корея, най-големите потребители на петрол в Азия, увеличиха своите покупки на петрол от САЩ, особено след 2018 г.

Скорошният пик на кумулативния износ на суров петрол в Китай, Индия, Япония и Южна Корея беше малко под 1 милион барела на ден, отчетени през декември 2018 г.

Но тези обеми са сравнително скромни. Почти половината от въпросните 21 милиона барела на ден петролен внос за четирите страни през първата половина на тази година са от Близкия изток.

На световния пазар се предлага много по-големи количества петрол от Близкия Изток, отколкото от САЩ. Саудитска Арабия, Иран, Ирак, Кувейт, Катар, ОАЕ и Оман заедно изпомпват около 22 млн. барела на ден суров петрол и изнасят около 17 млн.

За разлика от тях, продукцията в САЩ е била малко под 12 млн. барела на ден през първите четири месеца на 2019 г., от които средно само 2,8 млн. барела на ден са изпращани отвъд граница.

Има разлика и в качеството. Шистовият петрол на САЩ е лек и с ниско съдържание на сяра. Производителите от Близкия изток най-често изпомпват по-тежки сортове петрол, с богато съдържание на серни съединения, които са по-евтини и отговарят на изискванията на азиатските рафинерии.

И накрая, самата география прави доставките от САЩ по-малко удобни, с големи логистични разходи. Суровите товари в САЩ се доставят от терминали в Мексиканския залив и изминават голямо разстояние, за да достигнат азиатските дестинации.

Азиатските вносители също трябва да помислят за бъдещето на своите източници на суров петрол. Въпреки че производителите в Близкия изток притежават множество доказани конвенционални запаси от петрол и резервен производствен капацитет, който гарантира дългосрочно предлагане на купувачите, растежът на производството на шистов петрол в САЩ вече се забавя и производството може да достигне пик след около десетилетие.

Освен САЩ, почти няма производители извън страните от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), които да имат възможност за устойчиво повишаване на продукцията. Русия, Бразилия и Канада са сред малкото, но имат ограничена способност да увеличат производството и да го транспортират до задгранични пазари.

Допълнително усложнявайки въпросите, иранският президент Хасан Рухани предупреди западните сили да стоят настрани от региона, настоявайки, че опазването на Ормузкия пролив и водите около него е отговорност на съседните страни. Въпреки това, дълбоко вкоренените регионални съперничества изключват координирани усилия на тези регионални играчи.

Китай остава официално мълчалив по този въпрос, докато Южна Корея обяви, че разглежда всички варианти. Великобритания има желание за създаване на нов европейски морски съюз за защита на търговското корабоплаване в протока.

Администрацията на САЩ се опитва да създаде коалиция със съюзници в Европа, Азия и Близкия изток за увеличаване на надзора и ескортирането на кораби в Близкия изток. Все още не са известни целевите времеви рамки и други подробности на плана, наречен операция „Сентинел“. Как би се вписало в други индивидуални и регионални планове също не е ясно.

Като основни заинтересовани страни в стабилността в региона на Персийския залив, азиатските икономики трябва да поемат отговорност, да постигнат съгласие за колективен дипломатически или морски отговор на ситуацията, както помежду си, така и с правителствата на САЩ, Великобритания и Близкия изток, след което бързо да го приведат в действие, смята Вандана Хари.