Стоманената индустрия печели милиони от търговия с квотите за вредни емисии

Европейската стоманена индустрия отново е в криза, а основните причини за финансовите загуби и масовите съкращения са предостатъчно. Стагниращо търсене, свръхпроизводство, високи цени на желязната руда и трудности при вноса заради търговското напрежение са малка част от тях, пише Крис Браянт в свой анализ за Bloomberg.

Производителят на стомана Tata Steel обяви, че ще съкрати близо 3 хил. служители от европейското си подразделение преди дни. Компанията аргументира решението си със „значителното увеличение“ на цените за разрешителните, свързани с въглеродните емисии, пише Bloomberg TV Bulgaria. 

Хвърлянето на вината върху цените на емисии от въглероден диоксид е често срещана практика в индустрията. ArcelorMittal използва емисиите за оправдание през май, когато обяви свиване на производството.

Но действителността изглежда малко по-различно. Стоманата отговаря за около 7% от емисиите в световен мащаб, въпреки че в момента се осигурява защита в сектора именно чрез купуването на разрешителни за емисиите. Производителите на стомана са в трудна позиция, но не трябва да се противопоставят на политика, която е била изгодна за тях през годините и им помага да ограничат вредното въздействие върху въздуха.

Европейската система за търговия с емисиите беше създадена преди повече от 10 години, за да спомогне за справянето с климатичната криза. Основният начин е, че принуждава замърсителите да си плащат. Причината за тревогата на компаниите от индустрията е, че цените са се утроили през последните 2 години, откакто Европейският съюз (ЕС) промени системата.

На теория това усложнява ситуацията за производителите на стомана. Те отделят близо 2 метрични тона въглероден диоксид за всеки произведен тон стомана. По груби сметки емисионната цена от 50 евро за всеки произведен тон стомана е показателна, защото разликата между цените на стоманата и разходите на суровите материали за производството е близо 250 евро на метричен тон.

Свиването на производството на стомана след кризата през 2009 г. остави компаниите от бранша с голям излишък на разрешителни. Те могат да ги продадат на печалба или да ги запазят. Степента на необичайната печалба от индустрията е оспорвана, но според проучване тя може да е над 8 млрд. евро. Някои производители още печелят от това.

Европейското подразделение на Tata Steel е генерирало приходи за 211 млн. паунда от продажбата на излишни разрешителни през финансовата 2019 г. до март. Така че е много необичайно производителите да обвиняват високите цени за разрешителни, след като генерират голяма печалба от тях.

„Европейският сектор на стоманата е в трудна позиция, но да обвиняваш цените за вредните емисии е лицемерно“, коментира директорът в Carbon Market Watch Сам Ван ден Плас.

Продължението на материала четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.