fallback

Краят на енергийните пазари такива, каквито ги познавахме

Войната в Украйна ще пренареди енергийните пазари, а Русия едва ли ще бъде отново основен доставчик за Европа, дори и след свалянето на санкциите

08:10 | 07.06.22 г. 4
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Войната в Украйна сложи край на свободната търговия с енергия, каквато я познавахме досега, пише в анализ The Wall Street Journal. Пазарът вече е под влиянието на геополитическите фактори, а не на пазарните правила - на търсенето и предлагането.

Близо половин век пазарите на природния газ и петрола имаха относителна свобода, но всичко това приключи на 24 февруари, когато Русия нападна Украйна. В резултат Западът започна да налага санкции срещу Русия и това вече започна да се отразява на световната търговия. През изминалата седмица и ЕС официално забрани вноса на руски петрол през морските пристанища, или около 2/3 от вноса. В допълнение Полша и Германия се ангажираха за допълнително количества, така че в края на 2022 година ЕС да ограничи вноса на руски петрол с 90%.

Каквото и да се случи оттук нататък повечето търговци и анализатори са категорични, че търговията с енергия ще бъде много по-малко свободна, както светът беше свикнал да я вижда след края на Студената война.

Пазарите днес се движат от Запада, който със своите икономически възможности, започва да използва енергията като политическо оръжие, както и от Китай и няколко бързо развиващи се икономики, сред които Индия, Турция и Виетнам, които пренебрегват санкциите и опитват да търгуват с Русия както преди, и от Саудитска Арабия и още няколко държави от Близкия изток, които опитват да запазят неутралитет, но имат възможност за първи път от години да увеличат дела си на петролните пазари.

Светът е пред реална трансформация на енергийните пазари, казва бившият посланик на САЩ в Саудитска Арабия Час Фрийман. Според него Европа повече няма да повярва на Русия като надежден основен доставчик на енергийни суровини, дори и след като санкциите бъдат премахнати. Страните вече започнаха да изграждат нова инфраструктура и подписват дългосрочни алтернативни договори, които променят енергийната карта.

Като цяло руският износ на петрол към САЩ, ЕС, Великобритания, Япония и Южна Корея намалява с над 30% от февруари до април, или с около 560 хил. барела на ден. Забраната за внос на петрол от страна на страните от ЕС до края на тази година, означава допълнително 2,8 млн. барела петрол на ден, които да си намерят нов пазар.

Новите реалности обещават да направят търговията с енергийни продукти по-малко ефективна и по-скъпа, с потенциал следващата икономическа криза да се разгори около изкопаемите горива, коментират от Credit Suisse Group. Например - танкерите от Близкия изток ще пътуват седмици до Европа вместо до по-близки дестинации в Азия, а руският петрол, вместо за седмица-две да бъде доставен в Хамбург, ще пътува месеци до Китай. Това удължаване на маршрутите води до по-големи транспортни разходи, по-високи застраховки и като цяло - увеличаване на неефективността на доставките. 

Много анализатори прогнозират, че енергийната индустрия в Русия ще се свие, след като загуби най-големия си петролен пазар - Европа не може да бъде напълно заменена. Това ще подкопае възможността на руската петролна индустрия да поддържа сегашното ниво на добивите и приходите от търговията.

Като цяло очакванията са, че дните на Русия като енергийна суперсила са преброени, но това не означава, че бъдещето е безоблачно за САЩ. От Втората световна война насам страната е гарант за сигурността и доларът е валута по подразбиране при търговията с петрол, което запазва централната роля на Вашингтон на този пазар. Но с налагането на тежките санкции срещу Русия, много петролни държави тестват алтернативи на долара в търговията.

"Може и да сме имали основание, но САЩ политизираха енергийната търговия", коментира Час Фрийман.

Реално геополитиката и енергетиката винаги са били свързани, а различни санкции са пренареждали петролните потоци в последните години (например от Венецуела). Но като цяло търговията със суровини беше относително свободна и това беше в основата на световната икономика, пише още WSJ.

Сега обаче това се променя. Още през април в своя реч американският министър на финансите Джанет Йелън заговори за промяна на Бретънуудската система от търговски правила, одобрена през 1944 година, която дава приоритет на икономическата ефективност и международното сътрудничество. Днес Йелън говори за приятелски вериги на доставки за основни суровини, както и търговски връзки с групи от държави, с които се споделят общи ценности и норми.

Това вече започва да се случва - с налагането на ембаргото срещу Русия, ЕС са насочва към САЩ, Великобритания, Канада и Австралия.

Страните от Близкия изток вероятно ще бъдат най-големите печеливши от ситуацията на петролните пазари днес. Допреди няколко месеца те бяха под натиска на климатичните амбиции и нуждата за промяна на структурата на икономиката им. Но днес дори президентът на САЩ Джо Байдън се обърна към Саудитска Арабия с искането за добив на повече петрол, за да бъде запълнен недостигът, причинен от войната в Украйна. Регионът ще става по-важен и на фона на амбициите на ЕС да ускори своя зелен преход, за което обаче общността ще има нужда от повече конвенционални източници на енергия в краткосрочен период.

И Саудитска Арабия е готова да приеме предизвикателството - държавната Saudi Aramco, която наскоро задмина Apple като най-скъпата компания в света, заяви, че може да увеличи доставките на петрол за европейските клиенти.

От своя страна, Русия няма много опции освен задълбочаване на връзките с Азия и по-точно - Китай, за да покрие загубата на европейския пазар. Засега Москва запазва газовите потоци към Европа, тъй като за тяхното пренасочване е нужно изграждането на нова инфраструктура. Сравнението обаче е красноречиво - в минали години Русия изнасяше до около 180 млрд. куб. метра газ за Европа, спрямо 33 млрд. куб. метра през 2021 година в Азия.

Москва има готови проекти за нови газопроводи и терминали за втечняване на газ, които може да използва, за да диверсифицира доставките си на изток. Но те са скъпи и често зависят от западни технологии, което в условията на санкциите ги прави неизползваеми.

През 2014 година Русия и Китай подписаха споразумение за доставка на природен газ, като тогава Пекин успя да договори много ниски цени, пише WSJ. "Нашите китайски партньори са много добри в преговорите", коментира тогава руският президент Владимир Путин. Оттогава Пекин има още по-силни позиции в преговорите си с Русия, особено след като тя започна да губи европейските си пазари.

Според анализаторите Русия може да успее да увеличи доставките към Азия до 120 млрд. куб. метра годишно до 2030 година, но при съществено по-ниска цена, отколкото продаваше на Европа. "Всеки ще опита да се възползва от факта, че Русия се нуждае от него в този момент", коментира Ед Чоу от Центъра за стратегически и международни проучвания (CSIS). В момента азиатските клиенти на Русия правят точно това - Индия купува петрол, защото цената му е ниска, както и Китай купува руския газ.

Или с други думи Русия едва ли ще може да разчита на тази пазар в дългосрочен план и загубата на Европа ще коства милиарди долари приходи всяка година. Нещо повече - липсващите технологии за сектора ще намаляват възможността за развитие и дори поддържане на добивите на сегашното ниво.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 07:56 | 13.09.22 г.
fallback