Трябва ли държавата да се намеси в процеса на комасация на земите и по какъв начин - това коментираха експерти на дискусия, организирана вчера от Клуб Инвестор.
"Мащабната комасация е трябвало да започне преди 15 години, когато е бил моментът да се създават средни стопанства. Ние тепърва стартираме комасационни проекти. Статистиката е плачевна, тя е резултат от земеразделянето. Средният размер на нашите имоти е 5,5 дка. За да имаш ефективна ферма, в Европа са изчислили, че са нужни поне 40 - 50 дка", коментира Кирил Стоянов, началник на отдел "Управление на държавните земеделски земи" в Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
Същото по думите му е положението с пасищата и овощните градини. "Имаме над 2,5 млн. собственици. Илюзията, че пазарът ще уедри имотите, се изпари тотално. Замлищата са шарени като сложен пъзел. Пазарът не подпомага инвестициите в пътища и напояване", изтъкна експертът.
След като сме направили поземлена реформа, при която раздробяването пречи на ефективното земеделие, сега държавата трябва отново да се намеси и да подпомогне окрупняването на нивите, заяви народният представител Светла Бъчварова. Според нея въпреки че то е възможно и по сегашното законодателство, специален закон трябва да бъде разписан, за да е ясно как страните участват в този процес.
Без водещата роля на държавата няма как да се случи този процес, заяви председателят на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) Венцислав Върбанов.Той защити връщането на земите в реални граници на собствениците и припомни, че сега в България има комасация на ползването и реално земята се обработва окрупнено (б. р. - чрез споразумения по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Тъй като сега се очакват евросубсидии за напояването, трябва да се постигне пълен политически консенсус и да се измени законодателството, каза той.
Върбанов отбеляза още, че комасирането е дълъг, скъп и сложен процес, а държавата не може да си позволи толкова пари.
Светла Бъчварова заяви, че за да има стабилност на инвестициите и проектите, промяната в законодателството трябва да е водеща. Според нея държавният и общински поземлен фонд трябва да се съхрани, както и да спре раздробяването на земите чрез множество наследници.
Председателят на АЗПБ също се обяви срещу раздробяването на нивите чрез унаследяване, но посочи, че като депутат не е успял да прокара такива идеи. Той припомни, че една година е действало предложението му ползвателят на земята да ползва правото на пръв купувач, имало е ефект, но след това е било отменено. "Това е пример, че когато няма политически консенсус и подредени приоритети, не може да се даде необходимата стабилност на сектора", каза той.
Бъчварова коментира още, че имаме изключителна земя с голям потенциал. "България е музей на природни ресурси и качество на земеделски земи. Имаме 276 почвени типа, които дават възможност да се произвеждат всякакви земеделски култури. Оттук нататък трябва да надграждаме. Когато поземленото законодателство не отразява пазарните отношения, тогава се създават проблеми", каза тя.
"Явяват се много чужди инвеститори в Румъния, България, Унгария и Полша. Част от тях идват с желанието да се произвежда. Други обаче идват, защото имат финансови ресурси и очакват бъдещи доходи. Източна Европа и най-вече България и Румъния са застрашени от риска земята да носи доходи, но без производство", смята тя.
Според Върбанов в България няма глад за земи, но не се използва наличният потенциал. Той смята, че инвеститорските намерения не са проблем.
Кирил Стоянов отбеляза, че чуждестранните инвеститори заобикалят България. Има фирми от Китай, Холандия и Белгия, но не в този мащаб, за който ние си мислим. Много неща, които един инвеститор търси, тук реално ги няма, каза експертът.
Имаме възможности за напояване, не е ясно защо трябваше да чакаме доклад на Световната банка за хидромелиорациите, коментира Върбанов. Според него има риск да се забавят очакваните инвестиции с евросредства в сектора.
Самите фермери нямат финансовия ресурс да си осигурят поливките - при нас се искат 60 лв./дка за поливане на царевица. При падащи цени трета година на зърнените култури, даже да имаме стратегия и ресурси, ако нямаме достъп до водата, няма как да развиваме хидромелиоративни инвестиции, заяви Бъчварова.
Участващи в дискусията фермери настояха най-после да бъде приет закон за браншовите организации в земеделието. Депутатът отговори, че е важното да се работи по проект за браншовите организации само в агросектора, а не изобщо за всички икономически дейности.
Клуб Инвестор се провежда с любезното съдействие на Българо-американска кредитна банка и БУЛГАП ЕООД.
Институционални партньори на Клуб Инвестор са Индустриален Холдинг България, Елана Финансов Холдинг, Audit Advisers, Асоциация на земеделските производители в България, Българска Фондова Борса, Германо-българска индустриално-търговска камара и fermer.bg.


Румъния и Турция активизираха съветите си за сигурност заради ескалацията в Черно море
Самолет излетя и от Варна: Засилена въздушна активност на 5 държави от НАТО в Черно море
Мартин Великов ще свири дербито на Варна
Протест за майчинството и детските: Родители настояват за 70% от дохода през втората година
Танкерът GAZ HUSKY все още не е потънал, лежи на дрейф край Бяла
Стратегията на Фед за "непорочна дезинфлация" ще се провали
Тайванскaта борса се срина с 18% в най-лошата седмица от 1991 г. насам
"Чип-доларите" променят американското господство
Акциите са напът към най-лошата си серия от 2023 г. насам
Разпродажбата при чиповете се превръща в паника в Азия заради AI сектора
Kia готви миниван с водородно задвижване и електрически SUV
Защо туниг специалисти поставят в колите капсули с чесън
Ето защо Toyota е синоним на голям пробег и малко проблеми
Регистрационен номер беше продаден за над 1,1 млн евро
Renault набира работници и съкращава администрация
Мащабна руска атака срещу Киев, има трима убити
Дете с чуждо тяло в хранопровода е спасено от лекарите във Велико Търново
Европрокуратурата задържа трима за мащабна схема с ДДС
Контролът върху лечебните дейности в България: НЗОК и ИАМН в светлината на добрите европейски практики и ограниченото финансиране
Без тях щеше да ни се случи най-лошото: Моряк от GAS HUSKY благодари на българските ВВС
преди 10 години не се карат собствениците а арендаторите отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Като се карат няма аренда - те са собственици, те имат право да решават. Освен това отдавна се говори за данък на собствениците на земеделски земи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години в монета положението никак не е розово , ако в някое землище се споразумеят ок - всичко е наред , но ако тръгнат да се карат реално става невъзможно обработването на цялото землище . А от това страдат всички отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Държавата да стои настрана от частната собственост. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Значи има още много хляб в комасирането! Отнасям се с подозрение към опитите печеливш бизнес да се изземе от частните предприемачи и да се възложи на "държавата". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години ъ чак комасация , може просто да задължат всички да влизат в т.н. споразумения , а който не е съгласен да му се разпределят служебно земя без да има право на бели петна и толкоз . отговор Сигнализирай за неуместен коментар