Корупцията процъфтява заради липса на промяна в средата

Равнището на корупция у нас не се променя съществено от 2012 година насам. А от 1999 година досега нивото е намаляло двойно, сочи доклад на Центъра за изследване на демокрацията: "Корупция и антикорупция в България (2012-2013)", осъществен с подкрепата на Фондация "Фридрих Еберт".

Ако през 1999 година нивото е около 29 на сто, то сега е около 14 процента (един процент е равен на 65 000 души), отчете Александър Стоянов, директор по научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията, съобщи БТА.

Основният извод в изследването е, че като цяло корупцията намалява, но с несъществен темп. Основан причина за това е липса на промяна в средата, която благоприятства това явление.

Прозрачност, отчетност, отговорност и универсализъм са понятията, по които е правено изследването. Последното изследва в каква степен администрацията действа в полза на специфични интереси. Не е регистрирана битка с монополите и сочените за олигарси в бранша, посочи Стоянов.

Все пак се отчита тенденция, според която хората все по-малко са податливи на корупция. Корупцията вече е станала нещо като обичайно поведение. А в хората има създадена представа, че с корупция проблемите могат да бъдат решавани.

Антикорупционните органи у нас не работят достатъчно ефективно. В това число влизат БОРКОР, ресорната парламентарна комисия, тази във ВСС и комисията за конфликт на интереси, посочи директорът на правната програма в Центъра за изследване на демокрацията Мария Йорданова.

Ръководителят на Фондация "Фридрих Еберт" в България Регине Шуберт изрази разочарование, че няма отбелязани успехи в борбата с корупцията.

Тя е останала на същото ниво и това е тревожен факт, посочи Шуберт и заяви, че все още има среда, която способства за разцвета на корупцията. Досегашните реформи не са достатъчни, за да противодействат и да я ограничат. Нужни са решителни мерки срещу корупцията по високите етажи на властта, заяви още Регине Шуберт.