Дефицитът на Здравната каса ще достигне 490 млн. лева

“Имаше апел да завишим финансовия контрол – на кого да спрем лекарствата?”, попита тя.

Законодателни противоречия – за кое да (не) плаща Касата?

Тодорова обясни, че тази година са били пуснати, след като вече беше гласуван Закона за бюджета на Касата, 7 нови лечебни заведения, а за съществуващите са одобрени за финансиране нови 780 нови дейности. В същото време от 1 януари т. г. влезе в сила Закона за публичните финанси, в който е регламентирано, че Здравната каса не може да поеме задълженията за плащане на дейности, които излизат извън нейния бюджет, припомни Тодорова.

В същото време в Закона за здравното осигуряване е записано, че Касата е длъжна да заплаща всяка дейност, за която здравноосигуреният пациент е заплатил. Ако не платим, нарушаваме закона, подчерта Тодорова.

Тя посочи, че от институцията са питали Министерството на финансите как точно да изпълняват и двата закона – за здравното осигуряване и за публичните финанси. От ведомството са отговорили, че институцията е длъжна да спазва и двата закона.

Реформата

Тодорова посочи, че проблемите на здравния сектор могат да се решат по примера на други държави от Централна и Източна Европа – Унгария и Полша например. Те са “замразили” картината в здравния сектор, за да анализират дефицитите и излишъците и да преценят накъде да насочат ресурсите.

Според директора на Здравната каса е необходимо да не направи и анализ на дефицитите на болниците, тъй като се плаща все повече за болнична помощ, а дефицитите се увеличават. “За какво не стигат парите и къде отиват?”, попита тя.

Според нея трябва да се разграничи и какво трябва да се заплаща от осигурителната институция и какво - от принципала на болницата, който по думите и “не може да бяга”. В областните и университетските болници има 51% държавно участие, не може тези болници да разчитат само на средства от касата, коментира Тодорова.

Тя препоръчва и разпределянето на болниците в определени категории, за да се регламентира кое лечебно заведение какво може да работи. Отделно е необходимо да се засили извънболничната помощ, за да се реши проблемът със свръххоспитализациите.

Тодорова подчерта, че България има проблем и със застаряващото население. Тя посочи, че се разкриват постоянно нови болници за активно лечение, но има нужда от лечебни заведения за продължително лечение. Същевременно липсват и здравни заведения за лечение на хронично болни.

“В момента, в който се регламентира статутът на тези болници, нишата бързо ще се запълни. Това е сектор, който задължително трябва да бъде разработен със социалното министерство. Не работим по този въпрос, въпреки че от 4-5 години се говори по темата, а нищо не се прави”, коментира Тодорова.

Тя коментира, че е необходимо да се “подреди” и спешната помощ, както и да се въведе допълнително здравно осигуряване.