Търсенето на автомобили в Китай продължава да се увеличава, което превръща най-голямата азиатска икономика в единственото светло петно на глобалния автомобилен пазар, съобщава Bloomberg.
Доставките на седани, SUV модели, минивани и многофункционални превозни средства скачат със 7,4% през септември спрямо година по-рано до 1,94 милиона броя, съобщава във вторник Китайската асоциация за леки автомобили. Това е третото поредно месечно увеличение, като то се дължи главно на ръста при търсенето на SUV модели.
Междувременно доставките на пътнически превозни средства до дилърите нарастват с 8% до 2,1 млн. броя, докато общите продажби на превозни средства, включително камиони и автобуси, се увеличават с 13% до 2,57 млн. броя, показват данни на Китайската асоциация на автомобилните производители.
Тъй като продажбите на автомобили в САЩ и Европа продължават да са притиснати от разпространението на коронавируса, съживяването на търсенето в Китай предоставя известно облекчение за международните и местните производители. Китай е първата държава в световен мащаб, която ще се върне към нивата на продажбите на автомобили от 2019 г., макар и към 2022 г., според мнението на анализатори, включително S&P Global Ratings.
Автомобилните производители по света са инвестирали милиарди долари в Китай, най-големия пазар на автомобили в света от 2009 г. Редица автомобилни концерни от страни като Германия и Япония са преживели пандемията сравнително по-леко от местните китайски конкуренти. Това личи и от статистическите данни - комбинираният пазарен дял на китайските марки е спаднал до 36,2% през първите осем месеца от пика от 43,9% през 2017 г.
Въпреки че китайският пазар на автомобили се възстановява, той все още може да отчете своя трети пореден годишен спад, заяви в рамките на миналия месец Син Гобин, заместник-министър на индустрията и информационните технологии. Това се дължи на стръмните спадове, претърпени от Китай в началото на годината, когато страната все още се бореше с овладяването на пандемията.
Значението на Китай като автомобилен пазар се засилва и от плановете на Пекин да превърне страната в притегателен център за индустрията на електрическите превозни средства. Целта на Китай е до 2025 г. 15% от всички нови превозни средства да работят на ток, като този дял трябва да нарасне до 50% към 2040 г.
Продажбите на едро на нови енергийни превозни средства, към които спадат електромобилите, хибридните плъгини, водородни автомобили и др., нарастват почти двойно през септември до 125 хил. броя.
Американският концерн Tesla Inc., който започна да произвежда свои електромобили Model 3 в завода си край Шанхай в началото на годината, е продал 11 329 електрически модела, като по този начин компанията на Илон Мъск се класира на трета позиция по отношение на продажбите на едро на нови енергийни автомобили през септември. Концернът е изпреварен само от SAIC-GM Wuling Automobile Co. и от BYD Co.


Папата се завърна във Ватикана след операцията
Кап. Калчев: Застраховките за Черно море не са станали по-скъпи
Седмичен хороскоп 19 октомври - 25 октомври 2026
Варненско село избира нов кмет
Екшън в румънското небе: Свалиха два дрона над Черно море
Залогът на Европа за $40 млрд. в батерии е напът да донесе големи печалби през зимата
Огромен интерес към първия сгъваем iPhone: Доставките се бавят до януари
Stellantis ще наеме стотици инженери в Европа и САЩ
Apple HomeView: Защо скучният дизайн е тайният коз на компанията
Зеленски: Ограниченията на Starlink в Украйна изглеждат умишлени
Американски военен камион се превърна в кемпер за офроуд
Съд призна за законна продажбата на взето под наем Audi
Ford GT70: забравеното спортно купе с V6 и 240 к.с.
Специални диференциали пренаписват правилата за динамика в завоите
Китай готви офанзива с гориво, което Европа иска да погребе
6 навика, които могат да добавят години към живота
Европа преосмисля градското планиране: Дъждовната вода вече е ценен ресурс
От частни салони до луксозни влакове: Тенденциите в пътуванията през 2027 г.
Капсула на времето на 4700 години: Откриха древен кораб край бреговете на Турция
Радан Кънев: България плаща цената на грешки във външната си политика