Автомобилната индустрия се променя под влиянието на политически решения и Европа губи от това

Китайските изложители на автомобилния салон в Мюнхен тази година са двойно повече в сравнение с 2021 г. Китайската инвазия в автомобилния сектор е "днес, тук и сега", като азиатската индустрия прогресивно настига германските производители. За последния век индустрията в Европа инвестира и разви невероятно технологично и научно ноу-хау, за да произвежда и печели от висококачествен продукт, но всичко това се променя под влияние на политически, а не бизнес решения.

Това коментира Калоян Желев, автомобилен експерт, в ефира на предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria.

"От началото на XXI век в Европа решихме да дестабилизираме максимално сравнително стабилната историческа и икономическа конструкция [на автомобилния сектор] и да накараме тази индустрия да инвестира в нетипични за нея дейности, научни и икономически сфери, дори да отиде възможно най-далеч по веригата на доставки до разработката на находища за суровини. Това увеличи драстично разходите ѝ и намали конкурентоспособността ѝ, размести фундамента, на който е базирана, и оскъпи драстично крайния продукт. Всичко това изравни силите", посочва Желев.

До 2030 г. китайските производители на електромобили ще удвоят дела си в световните продажби спрямо 2022 г., а делът на европейските компании ще падне от близо 81% до 56%, цитира Желев изследване на UBS.

"Това са тектонични промени. Променя се фундаменталният баланс на автомобилните сили и тъй като автомобилният отрасъл е най-мощният икономически отрасъл в Европа, ефектът ще бъде във всички посоки", казва още той.

Мрачното бъдеще на автомобилния сектор в Европа е основно под влияние на политически решения, като в устрема за зелено бъдеще "само смесваме целта със средството", казва Желев.

Китайските производители на електромобили могат да се възползват от близостта до основните суровини, като така "регионализират" веригата на доставки и получават конкурентно предимство в себестойността спрямо европейските компании между 10% и 30%. Китайската индустрия също така започва почти директно с електромобили, така че не е обременена с гигантските производства, които европейските компании трябва да преобърнат, допълва той.

Като най-голям производствен и технологичен център до момента за автомобили Европа ще бъде и най-големият губещ от прехода, добавя той. Докато континентът може да запази позициите си в по-високия клас автомобили, производителите в предимно по-ниския и среден сегмент са особено застрашени.

В България има ръст на продажбите на електромобили през 2023 г., но част от него се дължи на забавени поръчки заради пандемията. Продажбите на нови EV остават на ниски нива от около 5% от всички нови автомобили, докато делът в Европа е близо 14%. В тези 5% се включват и "ранните осиновители" на технологията в България, които са готови на компромиси заради идеята, така че е рано да се говори за пазароформиращ фактор и за наличие на прагматични потребители, казва Желев.

Навлизането на електромобилността ще наложи драстични промени на шофьорските и потребителски навици, където ще се намесят и регионални особенности, като темпове на икономически растеж, богатство на обществата, и може да има обратна реакция, коментира Желев.

"Ще трябва да катастрофираме в реалността, за да видим, че стигането до тези крайности е контрапродуктивно... Решили сме, че трябва да заложим цялото си бъдеще на една единствена технология", предупреждава той, като според него ще има алтернативни технологии на ЕV в бъдеще.

Според него с приближаването на 2035 г. - крайната дата за продажба на двигатели с вътрешно горене в рамките на ЕС - ще започнат опитите за дерогации от различни страни, а и ще станат видими проблемите с регулациите.

Кои са най-застрашените автомобилни компании в Европа, какво е бъдещето на регулациите и защо норвежците не продават старите си бензинови коли - вижте на сайта на Bloomberg TV Bulgaria!

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria можете да гледате тук.