Широко затворените очи на една индустрия

Европейският съюз от години оглавява усилията за намаляване на парниковите емисии и повишаване на ефективността. На всеки няколко години съюзът налага по-висок стандарт, на който трябва да отговарят новите автомобили (от миналата година е в сила Euro 6). Това подтикна европейските производители да инвестират в нови технологии, да се откажат от старите двигатели с големи работни обеми и да ги заменят с по-малки, но с турбопълнене (така нареченият downsizing). Дотук всичко звучи чудесно. Проблемът идва от начина, по който се мерят точните количества вредни емисии.

В почти всички страни от ЕС тестовете се провеждат от независими институти. Независими, но частни и разчитащи на печалба. За тях автомобилните компании, които идват да тестват новите си модели, са доходни клиенти, които не бива да бъдат губени. Това и липсата на последващ контрол на общоевропейско ниво означават, че производителите могат да провеждат тестовете, както си поискат. Те използват целия арсенал от хитрости - тестват се специално подготвени автомобили, разтоварени от всяка излишна тежест като радио, навигация, електрически стъкла и така нататък. Пролуките по решетката и капака се залепват с тиксо; използват се гуми, напълнени със специална газова смес за по-малко съпротивление; използват се и внимателно подбрани горивни смеси. Изключват се всички агрегати, консумиращи енергия, като климатик или светлини. Зад волана сядат специално подготвени професионални шофьори; за теста дори се подбира такова време, в което температурата е най-благоприятна за понижаване на консумацията. Щом всички тези точки бъдат отметнати, автомобилът може да даде наистина шокиращо малък разход. Но човекът, който после ще си купи същия модел, никога няма да може да повтори постижението в реалния живот. Една независима организация наскоро пресметна, че разликата между обявения среден разход и реалния среден разход на автомобили с Euro 6 е около 40%. Някои турбомотори, които в тестовете са двойно по-ефективни от старите атмосферни двигатели, в ежедневието харчат дори повече от тях.

В САЩ нещата стоят по сходен начин. Единствената разлика е, че спомената EPA понякога осъществява последващ контрол, провеждайки на случаен принцип изпитания след официалните тестове.

От години се водят дискусии за промяна на системата. The Guardian например разкри, че преминаването към друг тип тестване е било обсъдено миналата година от Еврокомисията - и е било отхвърлено след активното лобиране на британското, германското и френското правителства (трите страни с най-масово автомобилно производство на континента).

Дали сегашният шум най-после ще подтикне европейските и американските власти да променят системата? И най-после да насърчат изграждането на инфраструктура за електрически и водородни автомобили? Налагането им за сметка на двигателите с вътрешно горене е единственият начин наистина да се реши проблемът с автомобилните емисии. Но цената за това и за изграждането на инфраструктурата е астрономическа и до момента отблъскваше загрижените за печалбите си компании. Днешните проблеми на Volkswagen може и да ги подтикнат към друго мислене.

---

* Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 63 / 2015

Всичко за скандала във Volkswagen четете тук