Високите цени на никела и кобалта тласкат автоконцерните към по-евтина химия при батериите

В надпреварата за създаване на по-достъпна електрическа кола производителите на автомобили се обръщат към по-евтините батерии, което може да понижи цените на електромобилите, но и да свие техния пробег, пише Wall Street Journal.

Редица големи автомобилни компании планират да интегрират в превозните средства литиево-желязо-фосфатни батерии (LFP), които обикновено се използват в Китай, най-големият пазар за електрически автомобили в света. Тези базирани на желязо батерийни клетки струват по-малко от аналозите, използващи никел и кобалт, които са популярни в Северна Америка и Европа.

Tesla Inc., Ford Motor Co., Rivian Automotive Inc. и други автоконцерни казват, че LFP батерията може да намали разходите за производство, като заобиколи използването на скъпи и оскъдни минерали, като никел и кобалт. Но този ход също така изисква от тях да направят компромис с производителността.

LFP клетките имат по-малка енергийна плътност от тези на базата на никел, което означава, че обхватът на батерията – разстоянието, което един електромобил може да измине между зарежданията – е по-кратко. Това накара автопроизводителите да променят химията и дизайна на LFP батериите, за да осигурят по-голям пробег. Освен това голяма част от доставките на LFP клетки се извършват от Китай, което би увеличило зависимостта на компаниите от азиатската страна в момент, когато цялата индустрия се опитва да се диверсифицира спрямо Пекин (на фона на продължаващите строги противоепидемични мерки - бел. ред.).

Международните производители на автомобили усъвършенстват своите стратегии за батерии, докато инвестират милиарди долари в електрификация. В много случаи те преразглеждат плановете си за сравнително кратки периоди в отговор на промените в цените на минералите, технологията на батериите и правителствената политика, като тестват гъвкавостта на една индустрия, свикнала с цикли на разработка на превозни средства, които могат да продължат много години.

Rivian, например, преминава към LFP батерийни клетки за някои свои превозни средства, след като проблемите във веригата на доставки по-рано тази година тласнаха нагоре цените на кобалта и никела.

„Ние сме доста оптимистични относно LFP“, заяви главният изпълнителен директор на Rivian Робърт Скаринг по време на представянето на последния финансов отчет на компанията. Според него този вид клетки се представят добре в приложения, при които водачът често презарежда автомобила, и при по-просторни модели, които имат повече място за поставяне на батериен пакет.

Преди няколко години анализатори и индустриални представители решиха, че химията литий-желязо-фосфат ще се използва най-вече при по-достъпните електромобили в Китай, където шофьорите от гъсто населените градове обикновено пътуват на по-къси разстояния. В Европа и особено в Северна Америка фокусът пада върху по-големия пробег, който може да бъде осигурен чрез никел и кобалт.

Но оттогава тези възгледи се промениха. Ръководствата на автомобилните компании посочват, че интересът към LFP батериите е нараснал, след като цените скочиха миналата пролет след нахлуването на Русия в Украйна, голям доставчик на висококачествен никел, използван в батериите. Въпреки че напоследък ценовият ръст при този метал се охлади, стойностите остават високи, което прави базираните на желязо клетки относително изгодна алтернатива.

Цените на кобалта също скочиха през последните години. А производителите на автомобили се стремят да ограничат използването на минерала в отговор на опасенията относно нарушаването на човешките права и екологичните цели.

Промените в начина, по който батерийните клетки на базата на желязо са поставени вътре в автомобила, помагат за увеличаване на пробега при шофиране. Тези батерии са и по-безопасни, изтъкват анализатори.

Технологичният напредък при батерийните клетки в крайна сметка трябва да позволи на средноразмерните SUV автомобили, използващи железни батерии, да предложат пробег от 480 км, коментира Тим Буш, анализатор в UBS Group AG.

Сега той очаква делът на електромобилите, оборудвани с LFP батерии, да достигне 40% от световния пазар до 2030 г. спрямо предишна прогноза от 15%.

Цената на LFP клетките през изминалата година е с около 30% по-ниска от тази на клетките, които комбинират никел, кобалт и манган, според изчисления на Benchmark Mineral Intelligence. Автомобилният концерн Ford, който миналото лято разкри планове да използва железните клетки, произведени от китайската Contemporary Amperex Technology Co. (CATL), за да задвижва Mustang Mach-E и Lightning, каза, че използването на железни клетки може да намали общите разходи за електромобилни материали с до 15%.

Все пак преминаването към базирани на желязо клетки ще означава, че производителите на автомобили ще останат зависими от Китай.

Наскоро приетият Закон за намаляване на инфлацията в САЩ допълнително усложнява прехода към железни батерии, тъй като разширява федералните потребителски субсидии само за електромобили с батерии, в чийто състав не влизат минерали или части, обработени или произведени в Китай.

Tesla започна да използва LFP батерии в своите превозни средства през последните години, което съвпада с началото на производството ѝ на автомобили в Китай. Главният изпълнителен директор Илон Мъск заяви през октомври, че очаква базираните на желязо батерии да се доминират в продуктовата гама на Tesla.

Производителите на автомобили вероятно ще продължат да променят своите стратегии относно батериите, тъй като цените на суровините ще продължат да се изменят, докато се появяват нови производствени технологии, смята Кен Хофман, ръководител на отдела за изследване на материалите за батерии в McKinsey & Co.