Британското отстъпление от климатичните цели обърква автомобилните производители

Когато ръководителят на британския бизнес на Ford Motor Co. посещава огромния производствен комплекс на американския автомобилен производител в Турция миналата седмица, температурите в страната достигат 41 градуса по Целзий. По това време в Обединеното кралство доминира една тема в медийните заглавия: дали премиерът Риши Сунак трябва да смекчи климатичните цели на своето правителство, пише Bloomberg.

Този дисонанс тревожи Тим Слатър, който има 25-годишен опит в рамките на Ford.

Според шефа на британското звено на Ford светът може да изпълни климатичните цели, ако иска. „Може да понижим въглеродните емисии навреме. Но не трябва да се отказваме от тези цели“, изтъква той.

Призивът на Ford в тази връзка контрастира със зачестилите сигнали от Консервативната партия на Сунак относно възможността за компромис с енергийната политика и околната среда за засилване на подкрепата за кабинета. Сред мерките, за които Сунак е особено силно притиснат, е обещанието на бившия премиер Борис Джонсън да прекрати продажбата на автомобили, задвижвани с бензин или дизел, от 2030 г.

През ноември 2020 г. Джонсън се похвали, че е позиционирал Обединеното кралство като страната от Г-7, която залага на най-агресивните мерки за декарбонизация на автомобилния сектор. Поне за момента страната върви приблизително по същия път като Европейския съюз (ЕС).

Сега торите не са толкова ентусиазирани относно политиката до 2030 г., колкото бяха преди три години. Промяната във възгледите им е свързана с неочакваната победа на междинните избори миналия месец в северозападен Лондон. Партията се задържа на старото парламентарно място на Джонсън, като на практика превърна гласуването в неофициален референдум относно плана на кмета Садик Kaн от лейбъристите за разширяване на зоната с ултраниски емисии, или ULEZ, която изисква собствениците на по-стари автомобили да плащат допълнително, за да използват своите въглеродо-интензивни автомобили.

Министърът на кабинета Майкъл Гоув предположи миналия месец, че по-голямата гъвкавост по отношение на зелените цели ще увеличи шансовете за победа на торите срещу лейбъристите на следващите избори.

„Ако хората смятат, че се отнасяме към каузата за околната среда като към религиозен кръстоносен поход, в който разделяме света на „добри и лоши“, тогава ние отблъскваме подкрепата, от която се нуждаем“, изтъква Гоув в интервю за Telegraph.

Въпреки че Сунак досега се съпротивляваше на изричните призиви за отмяна на политиката за 2030 г., той все пак изтъкна пред същия вестник, че е на страната на шофьорите.

Слатър, който ще се оттегли като председател на Ford UK през следващите седмици, за да поеме по-глобална роля, не иска и не очаква да види отмяна на политиката за 2030 г. Това не би било в интерес на автомобилния производител, тъй като той се е ангажирал да разполага с изцяло електрическа гама от леки автомобили за Европа до края на десетилетието.

Промяната в климатичния наратив на британското правителство рискува да изпрати грешен сигнал към компаниите и инвеститорите, на които Ford разчита, за да изгради достатъчно надеждна инфраструктура за зареждане, за да подпомогне прехода към електромобили.

Това, което Ford и по-широката автомобилна индустрия в Обединеното кралство биха могли да използват относно правилата за 2030 г., е по-голяма инициатива около политиките в по-краткосрочен план. Автомобилната индустрия все още чака Министерството на транспорта да финализира своя регламент за превозни средства с нулеви емисии, или ZEV, който е планиран да влезе в сила на 1 януари.

Предложената минимална цел за ZEV за продажбите на всеки производител през следващата година от 22% представлява сериозна трудност за повечето компании, като се има предвид, че приблизително 16% от новите коли, продадени през първата половина на годината в страната, са били електрически. Този дял в цялата индустрия включва продажбите на Tesla Inc., която продава само електромобили.

Слатър е загрижен, че регламентът няма да признае последните прогнози на индустрията, които предполагат, че приемането на електромобили ще се забави поради тежестта, която нарастващите разходи за живот нанасят на потребителите. Също така остава неясно дали автопроизводителите могат да избегнат предвидените 10-процентни мита върху произведените в ЕС електромобили, които навлизат на британския пазар, поради договорените правила след Brexit, изискващи батерийните суровини да се доставят на местно ниво.

Без допълнително усъвършенстване и яснота около регулациите, планът на Ford да пусне девет електромобила на пазара до 2025 г. „ще бъде посрещнат с повече трудности“, предупреждава Слатър, добавяйки, че търговските правила на ЕС „представляват заплаха за нашия бизнес и инвестиционните ни планове”.